Новото лице на България в нова Европа

Нешка Робеваза посланието на спектакъла "Два свята" с който в Рим бе отбелязана 125-та годишнина българо-италиански отношения:
Неизчерпаема енергия , богата фантазия, оригинални балкански цветове, ритми и звуци; тънка чувствителност, дълбока душевност и красота; вяра в доброто и справедливостта; достойнство и жажда за живот. Тази България видя римската публика на 9 юли в "Театро Олимпико", посредством спектакълът "Два свята" по повод честванията на 125 години българо-италиански отношения.

По повод годишнината в италианския град Кианчано ди Терме, близо до Сиена, се проведе и Българска седмица в контекста на предстяване десетте нови страни в ЕС с цел сближаването на народите от Източна и Западна Европа. В нея страна ни се представи с фотоизложба художествени занаяти, дегустация на български вина и с трупата на Нежка Робева. Организатор на инициативите бе българското посолство в Рим и специално на посланик Никола Калудов и културното и прес аташе Даниела Колева.

С "Два свята" и " Орисия" 40-те момчета и момичета на Нежка показаха пред италианската публика новото лице на България и ония качества с които страната ни има пълноправно място в нова Европа: За посланието на спектаклите разговарахме с художествения ръководител на трупата "Нешънъл арт"Нежка Робева:

"Посланието се съдържа в името на спектакъла "Два свята", тоест, реалния свят и духовния свят. Тези два свята съществуват заедно, те се срещат, те се разминават, но ние не можем нито без единия, нито без другия. И все пак, главната героиня Яна в края на краищата предпочита духовния свят. И още нещо, че хората са свикнали да разделят всичко на бяло и черно - бяла и черна енергия; добри и лоши хора; добри и лоши страни. добри и лоши постъпки, но в живота не е така. Не винаги това което изглежда първоначално лошо в действителност е лошо и обратното. И в този спектакъл девойката Яна намира в змея благородството, мъжкото начало и духовното начало пред един свят на дискотека и чалга".

Защо избрахте това заглавие и към кого е насочено посланието ?
" В първият момент когато започнах да правя спектакълът имах за цел да привлека младите българи към традицията. Те се откъсват от нея , не я познават и затова я отхвърлят. Но по-късно, когято спектакълът стъпи на сцена осъзнах, че той е адресиран към всички хора. Оказа се, че спектакълът се приема еднакво силно не само в България, а навсякъде където сме го представяли. Тоест, той носи общочовешко послание".

От гледна точка на Вашия опит, какво би могъл да даде българския свят на нова изграждаща се Европа?
" Култура, преди всичко. Самобитна българска култура на един народ със стара история; на един много изстрадал народ , който е преминал през различни катаклизми и въпреки това, въпреки лошото географско разположение и лошото стечение на обстоятелствата внеговата хилядолетна история, той оцелява и продължава да се развива".

И обратното, какво западния свят би могъл да даде на нас българите?
"По същият начин. Западната култура и западните технологии, които в момента са все още далеч от нас. При всяко положение аз приемам тази интеграция, но не като обезличаване или отхвърляне на нациналното, а като спойка на най-доброто от всяка една нация и култура за изграждането на една наистина нова Европа".

Кои са ония ценности, които както ние българите, така и европейци трябва не само да съхраним, но и да развием?
"Това са ценностите в другия свят - духовните ценности, човешките идеали и стремления. Мисля, че човек не може да живее само с материалното и само в материалното при условие, че той е създание на Бог и е Негов образ и подобие. Бог е творец и без духовното и творческото начало ние не бихме могли да съществуваме. Ето това е нещото, което една нация може да предава на друга и същевременно да я обогатява. А материалното така или иначе ще се развива, защото в момента това е нашата изява. Задено с "Два свята" и спектакълът "Орисия" се приемат навсякъде, защого мисля ,че те докосват на-тънката струна в човешката душа. А това е нещото, което не може да се пипне, не може да се види, не може да се регистрира визуално, което е заложено дълбоко въввсеки човек. Това сантиментално отношение към живота, което колкото и да се опитваме да прикрием в този прагматичен свят, в крайна сметка взима връх, защото то отразява божественото начало".