Нешка Робеваза посланието на спектакъла "Два свята" с който в Рим бе отбелязана
125-та годишнина българо-италиански отношения: Неизчерпаема енергия
, богата фантазия, оригинални балкански цветове, ритми и звуци; тънка чувствителност,
дълбока душевност и красота; вяра в доброто и справедливостта; достойнство и жажда
за живот. Тази България видя римската публика на 9 юли в "Театро Олимпико", посредством
спектакълът "Два свята" по повод честванията на 125 години българо-италиански отношения.
По
повод годишнината в италианския град Кианчано ди Терме, близо до Сиена, се проведе
и Българска седмица в контекста на предстяване десетте нови страни в ЕС с цел сближаването
на народите от Източна и Западна Европа. В нея страна ни се представи с фотоизложба
художествени занаяти, дегустация на български вина и с трупата на Нежка Робева.
Организатор на инициативите бе българското посолство в Рим и специално на посланик
Никола Калудов и културното и прес аташе Даниела Колева.
С "Два свята" и "
Орисия" 40-те момчета и момичета на Нежка показаха пред италианската публика новото
лице на България и ония качества с които страната ни има пълноправно място в нова
Европа: За посланието на спектаклите разговарахме с художествения ръководител на
трупата "Нешънъл арт"Нежка Робева:
"Посланието се съдържа в
името на спектакъла "Два свята", тоест, реалния свят и духовния свят. Тези два свята
съществуват заедно, те се срещат, те се разминават, но ние не можем нито без единия,
нито без другия. И все пак, главната героиня Яна в края на краищата предпочита духовния
свят. И още нещо, че хората са свикнали да разделят всичко на бяло и черно - бяла
и черна енергия; добри и лоши хора; добри и лоши страни. добри и лоши постъпки, но
в живота не е така. Не винаги това което изглежда първоначално лошо в действителност
е лошо и обратното. И в този спектакъл девойката Яна намира в змея благородството,
мъжкото начало и духовното начало пред един свят на дискотека и чалга".
Защо
избрахте това заглавие и към кого е насочено посланието ? " В първият момент
когато започнах да правя спектакълът имах за цел да привлека младите българи към
традицията. Те се откъсват от нея , не я познават и затова я отхвърлят. Но по-късно,
когято спектакълът стъпи на сцена осъзнах, че той е адресиран към всички хора. Оказа
се, че спектакълът се приема еднакво силно не само в България, а навсякъде където
сме го представяли. Тоест, той носи общочовешко послание".
От гледна
точка на Вашия опит, какво би могъл да даде българския свят на нова изграждаща се
Европа? " Култура, преди всичко. Самобитна българска култура на един народ
със стара история; на един много изстрадал народ , който е преминал през различни
катаклизми и въпреки това, въпреки лошото географско разположение и лошото стечение
на обстоятелствата внеговата хилядолетна история, той оцелява и продължава да се развива".
И
обратното, какво западния свят би могъл да даде на нас българите? "По
същият начин. Западната култура и западните технологии, които в момента са все още
далеч от нас. При всяко положение аз приемам тази интеграция, но не като обезличаване
или отхвърляне на нациналното, а като спойка на най-доброто от всяка една нация и
култура за изграждането на една наистина нова Европа".
Кои са ония ценности,
които както ние българите, така и европейци трябва не само да съхраним, но и да развием? "Това
са ценностите в другия свят - духовните ценности, човешките идеали и стремления.
Мисля, че човек не може да живее само с материалното и само в материалното при условие,
че той е създание на Бог и е Негов образ и подобие. Бог е творец и без духовното и
творческото начало ние не бихме могли да съществуваме. Ето това е нещото, което една
нация може да предава на друга и същевременно да я обогатява. А материалното така
или иначе ще се развива, защото в момента това е нашата изява. Задено с "Два свята"
и спектакълът "Орисия" се приемат навсякъде, защого мисля ,че те докосват на-тънката
струна в човешката душа. А това е нещото, което не може да се пипне, не може да се
види, не може да се регистрира визуално, което е заложено дълбоко въввсеки човек.
Това сантиментално отношение към живота, което колкото и да се опитваме да прикрием
в този прагматичен свят, в крайна сметка взима връх, защото то отразява божественото
начало".