Времето в което живеем:

интервю с писателят Антон Дончев

В. Неизбежно, някак автоматически, Вашето име се свързва с романа "Време разделно". Днес обаче в какво време живеем и какви са неговите знаци?
А.Д. "Ако трябва да бъдем реалисти и бъдем честни, трябва да кажем, че всички времена са били разделни и продължават да бъдат разделни. За съжаление нашето време е по-разделно по причина на конфликти, които винаги са зреели. Защото конфликтите, както и земетресенията зреят, пластовете се трият едни в други и се натрупва енергия, която един ден се превръща в земетресение. Има такива линии на напрежение в живота на народите и цивилизациите, които в наше време започнаха да се проявават. Такава земетръсна зона е Балканският полуостров. Тя продължава през Палестина и Израел, Индия и Пакистан, Индонезия и за съжаление всички ние продължаваме да си затваряме очите вместо да видим тая пропаст, която се отваря на местата, където имаше пукнатини. Най-голямата трагедия е тази, че на дъното на някои от тия пропасти почна да тече човешка кръв. Такъв е случаят в Босна-Херцеговина. Няма нищо по-старшно и по-трудно от това да се прехвърля мост над окървавена река. А мостове трябва да прехвърляме, иначе те ще станат още по-широки. Буди съвсем основателна тревога и факта, че разделителната линия между бедни и богати народи става все по-голяма. Докато преди 20-30 г. имаше разлика 20-30% между най-бедната и най-богатат държава, сега тази разлика е станала почти 150 пъти. Същото става и в народите, включително и в моето отечество. Има една прослойка от много богати хора и друга по-голяма от много бедни хора, които живеят в две различни Българии и почти нямат комуникация по между си. Разбира се една от задачите на Църквата е да хвърли и построи мостове между тези прослойки, но по една или друга причина те не го правят".
В. Какво е мястото на религията в днешно време. Тя точка на разделение ли е или на обединение?
А.Д. " Най-напред трябва да отчетем, че има едно връщане на религиите, което ми се стурва, че допреди двайсетина години не бе вземано предвид. Сега имаме едно връщане на боговете ила на Бога в живота на хората, което може да има както много трагични последици, така и великолепни възможности за обединението на хората. Тази линия на Папа Йоан Павел ІІ, която несъмнено може да се превърне в посока на главния удар на религиите за сближаване, е прекрасна. От друга страна, когато говорим за сближаване ние не че забраваме, но може би не вземаме предвид колко жестоко се експлоатира религията, като оръжие против другия. Представете си пластове от каменни въглища. Голямото нещо на каменните въглища е натрупаната в миналото енергия, която ни се връща и с която днес можем да стопим злато. Но може и с един черен въглен да ударите вашия съсед. Така че, 99% от нещастията които сблъсъкът на религиите носи е използването на религията не за това за което е създадена, като път към Бога и към човека. За мен всяка една религия е облегнала по една стълба на един облак, който едните наричат юдеизъм, другите християнство, а третите мюсюлманство. Катерят се нагоре, бутат си стълбите, качват се на облака , стигат небето и какво виждат? Едно небе. Тоест, Бог е един и няма значение как го наричаме. Когато това нещо стигне до съзнанието на обикновения човек и най-вече до съзнанието на клира ще сме свършили половината си работа. Но за щастие, мисля че в днешно време религията играе положителна роля и дай Боже усилията на Папа Йоан Павел ІІ да дадат някакви резултати".
В. Вече почти 15 години България се намира във фаза на демократични промени, а посоката една - обединена Европа. Все пак, какви са опасностите за българина?
А.Д. "В България има едно неразбиране за европейското обединение. Българите не могат да стигнат до дълбочината на една много обикновена и точна фраза: обединени, но различни. Атанас Далчев казваше: "българите имат едно качество, което един ден може да ги погуби - липсата на национален егоизъм". И което е още по-страшно в България това се смята за добродетел. Във България безкритично се приема влиянието на чуждата култура върху нашата. Липсва национално самочувствие и национален егоизъм за ценностите на българското общество. Защото нашия народ е създал в своята история огромно съкровище от ценности. Проблемът не е да се похвалим с това което сме направили в музиката, в изкуството и литературата. Целта е да го предадем на другите, за да ги направим по-щастливи и по-богати. Въпросът е хората да видят красотата в сътвореното от българина. Това обаче не се прави и не се насърчава нито от държавата, нито от гражданското общество. Сякаш са казали дайте да се уеднаквяваме, за да можем по-лесно да влезем в Европа. Това е напълно погрешна линия, която самата Европа отхвърля".
В. Все пак, върху какво да положим нашите надежди за бъдещето. Каква е правилната посока на нашия интелект и дух?
А.Д. " Единна България няма, защото нито българските интелектуалци, нито българското управление имат ясно и точно становище какво и как трябва да се направи. Според мен, трябва да се обърнем към младите. Душите и сърцата им са запазени и това е средата към която трябва да се обърнем".