Папата към Римския диоцез: по-мисионерска Църква

Както всяка година, папа Франциск се среща с епископите и свещениците от Римския диоцез в базиликата Св.Йоан Латерански. Срещата се проведе в късния следобед на 14 май в присъствието на викария на диоцеза монс. Анджело Де Донатис, помощните епископи, клир и миряни от различните римски енории. В словото си папата подчерта нуждата от „революция на нежността“ срещу индивидуализма,  изолацията, страхът от съществуванието, фрагментацията“.

 Духовните болести на Римския диоцез

На срещата бе представен заключителния доклад на енориите в диоцеза за изминатия духовен път и трудностите при известяване на Евангелието. От доклада изпъква безпокойство от „нарастването на индивидуализма, липсата на общение между християните от различните църковни общности, френетизма, прекаления брой пастирски инициативи, което отнема от времето за размисъл, липсата на учители по молитвата и накрая липсата на присъствието на бедните, като част от общността и като субекти, които евангелизират“.

Отговаряйки на зададените му въпроси, папа Бергольо посочи пътя за изцеление от тези „духовни болести“: „Разговаряйте с Исус, разговаряйте с Църквата. Това е първата стъпка. След това, прочетете нещо по въпроса, но винаги с поглед в перспектива. Молете се, разговаряйте с другите, четете…но единствения, който може да изцели е Господ. Единственият“.

Хармония в пастирската дейност

Относно дейността в енориите, папата посочи „голямата липса на хармония“. Главен двигател за тази хармония е Светия Дух, създал в миналото първото безредие в Църквата, каза папата. Хармонията не е нещо статично, защото не означава ред, а динамизъм. Това е път и процес. „Ще ви посоча три конкретни неща, които могат да ви помогнат да намерите хармонията – посочи папата. Първото е Господ Исус Христос. Трябва да свикнем всеки ден да четем по един откъс от Евангелието, за да опознаем по-добре Исус. Второто е молитвата. Всекидневното четене на Евангелието предизвиква желанието да кажеш нещо на Господ, да се молиш, да диалогираш с Него, чрез молитвата. Третото са милосърдните дела. С тези три точки можем да постигнем хармонията, но винаги трябва да просим благодатта за нея, в моя живот, в живота на моята енория и на моя диоцез“.

Да върнем младите в реалния свят

Отговаряйки на въпрос за връзката между младите и енорията, папата изтъкна сериозния проблем за дрогата и опасността от отчуждение от действителността. „Обезпокоен съм, че те комуникират и живеят във виртуалния свят – сподели папа Бергольо, като подчерта, че проявяват трудности в човешките отношения и прекалената им привързаност към мобифона. „Трябва да ги върнем в реалния свят –каза Франциск. Да докоснат действителността, но без да разрушаваме доброто във виртуалния свят.  Милосърдните дела ще им помогнат да бъдат конкретни и да преоткрият своите корени чрез диалога с възрастните, защото само ако знаеш откъде си дошъл можеш да вървиш напред“.

По-мисионерска Църква

В словото си папа Франциск отново изтъкна нуждата от една „излизаща Църква“, тоест, за такава пастирска дейност, отвъд сигурността в затворените енорийски общности и групи, която отговаря на мисията и нуждата на вярващите в днешното време. Заедно с това „повече креативност“ от страна на свещениците и „всички действащи лица в мисията и изграждането на християнската общност“.

„Необходимо е да се вслушаме в гласа на народа, както Мойсей бе призован – подчерта папата. По този начин ще можем да тълкуваме социалните и културни феномени в светлината на Божието Слово“. „Отговорът на феномените на индивидуализма, изолацията, страхът от съществуванието, фрагментацията, социалните заплахи, типични за големите градове и съществуващи в италианската столица, са нашите общности, които са ефикасно средство за промяна.  Не трябва да се измисля нещо друго – ние сме това средство, което може да бъде ефикасно, ако се превърнем в субекти и носители на революцията на нежността“.

Да дадем нови плодове

„Не се страхувайте да дадете плод и бъдете „погълнати“ от действителността, която ще срещнете  -завърши папа Франциск . Някои традиционни дейности, може би, трябва да бъдат реформирани или дори прекратени. Това може да направим само със съзнанието накъде вървим, защо и с Кого. Това означава да присаждаме нови филизи, които ще дадат нови плодове“.

dg/ rv