Литургия в Санта Марта: пророкът винаги е човек на надеждата

„Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух. Вие не сте последователни с живота на вашите корени“. Така Стефан, първия мъченик на Църквата, обвинява народа, старейшините и книжниците, които го бяха изправили пред съда. Те имаха затворено сърце, не искаха да го слушат и не помнеха повече историята на Израил. В своята проповед на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана папа Франциск се спря на историята на свети Стефан, предложена в първото литургично четиво, взаимвствано от Деянията на Апостолите (7,51-8,1)

Преследване заради истината

Също както предишните пророци бяха преследвани от техните отци, така тези старейшини и книжници „изпълнени с ярост в сърцето си“ се „нахвърлиха върху Стефан, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му“. „Когато един пророк стига до истината и докосва сърцето, то или се отваря или става кораво и се развихря яростта, преследването. Така завършва живота на един пророк“, изтъкна папата.

Истинският пророк плаче за народа

Много пъти неудобната истина не е приятна за слушане , каза папата, който изтъкна, че „пророците винаги са били преследвани, защото са казвали истината“.

Но кое е доказателството за мен, че когато един пророк говори силно, казва истината?, запита папата. „Когато този пророк е способен не само да каже истината, но и да плаче за народа, който изоставя истината. Исус осъжда това поведение с много строги думи, обръщайки се към народа като го нарича: „род лукав и прелюбодеен“; но от друга страна плаче за Йерусалим. Това е доказателството. Истинският пророк е този, който е способен да плаче за своя народ и също да казва силни неща в подходящия момент. Не е хладък, а е винаги директен“.

Пророкът не само порицава, но отваря и за надеждата

Но истинския пророк „не е пророк на нещастия, а на надежда“, уточни папата.

„Истинският пророк отваря врати, изцелява корените, изцелява принадлежността на Божия народ, за да върви напред. Неговата задача не е да порицава. Не. Той е човек на надеждата. Порицава, когато е необходимо и отваря вратите, гледайки с надежда към хоризонта. Но истинския пророк знае, че с неговата мисия рискува живота си“.

Църквата се нуждае от пророчество

Това се случва и със Стефан, който умира пред очите на Саул, защото бе последователен с истината. Папа Франциск цитира думите на един църковен учител от първите векове на Църквата: „Кръвта на мъчениците е семе за християните“.

„Църквата – каза папата – се нуждае от пророци. Дори нещо повече: има нужда всички ние да бъдем пророци. Не критици, това е нещо друго. Друго е да си един критичен съдия на когото не се харесва нищо. Но това не е пророк. Пророкът е този, който се моли, гледа към Бог, гледа към своя народ, чувства болка, когато народът греши, плаче – способен е да плаче за народа – но е също способен да рискува, за да каже истината. Нека никога не липсва в Църквата служението на пророчеството, за да върви напред“, завърши папата.

svt/ rv