Френските епископи: евтаназията не е грижа за болния

Епископската конференция на Франция (Cef) публикува деклерация, с която казва „не” на преразглеждането на закона за слагане край на живота. „Да се убива под претекст за състрадателност, в никакъв случай не може да се счита за грижа”. Това пишат 118 френски епископи в разпространената декларация за края на живота. Нотата на епископите е направена в момент, в който във Франция се дискутира преразглеждането на закона, приет на 2 февруари 2016 г.  Водените дебати са за промяна в полза на легализирането на лекарската помощ при асиистирано самоубийство или евтаназия.

Да се осигури достъп до палиативните грижи

Конференцията изразява близостта си до терминалните болни и подчертава важността на палиативните грижи, „които все още не са развити достатъчно”, познати са малко и не са достъпни за всички. Затова епископите изброяват шест причини, поради които не са съгласни с преразглеждането на закона от 2016 г.: преди всичко се отбелязва, че тази норматива все още не се прилага изцяло и нейната промяна „би означавало липса на уважение както към вече извършената законодателна дейност”, както и към подготовката на лекарския персонал, предвидена от самия закон. Затова те казват, че е нужно „време, критерий и деликатност”.

Църквата не може да наруши петата божа заповед „Не убивай!”

На второ място Cef си здава въпроса как може Църквата „да насърчава помощта при самоубийство или евтаназия”, без да нарушава петата божа заповед „Не убивай!” (католици бел.ред.). Това би било „тревожен знак за всички уязвими хора”, които често се питат дали не са в „тежест на близките си и на обществото”.  На трето място френските епископи посочват, че да се повери на лекарите практикуването на евтаназията или на асистираното самоубийство, е в противоречие с деонтологичния кодекс на медицината и нарушава доверието, свързващо пациента и лекаря.

В четвъртата причина се изтъква уязвимостта на болните в края на живота им, която изисква „внимателно придружаване, а не преждевременно предаване на мълчанието на смъртта”.

В петата точка се посочва как „личният избор винаги има и колективно измерение”, тоест ако някой реши да сложи край на живота си, „обществото преди всичко е длъжно да предотврати този жест”, а не да мисли за „законно съучастие в самоубийственото действие”.

Да се гледа примера на Добрия самарянин

Накрая епископите призовават към примера на Добрия самарянин, като насърчават гражданите и парламентаристите към „разтърсване на съзнанието, за да се изгражда все повече братско общество, в което хората да се грижат един за друг”.

man / rv