Папата: християнският живот е като цвете, чийто корен е Исус

Християнският живот, също като едно растение или дърво, не може да разцъфне, ако е отрязан корена, а корена е Исус. С тези думи папа Франциск поздрави хилядите присъстващи на генералната аудиенция с настъпването на пролетта и следвайки тази идея, ги запита импровизирайки: „Ако едно растение е болно, може ли да разцъфне? Ако едно дърво няма корени, може ли да разцъфне? Без корени не може да разцъфне. Ето защо – каза той – християнския живот е живот, който трябва да разцъфне в милосърдните дела и доброто, но ако ти нямаш корени, а корена е Исус, и ако ти не напояваш твоя живот с молитвата и тайнствата не ще имаш цветя. Пожелавам ви – каза папата – тази пролет да бъде цветуща. Запомнете: цветовете на дървото зависят от неговите корени. Никога не режете корените с Исус“.

Пред 20-те хиляди присъстващи на площад „Свети Петър“, папа Франциск продължи цикъла от катехистични беседи, посветени на Литургията, като днес насочи вниманието над причастието.

Хляба на живота и Чашата на спасението

„Ние отслужваме Евхаристията – каза той – за да се храним с Христос, който ни дарява себе си както в Словото, така и в Тайнството на олтара, за да ни уподоби с Него. Сам Господ казва: „Който яде моята плът и пие моята кръв пребъдва в Мен и Аз в него“. Жестът на Исус, който дава на учениците си своето Тяло и Кръв по време на последната вечеря – каза папата – продължава и днес, чрез служението на свещеника и на дякона, редовни свещенослужители за раздаването на братята на Хляба на живота и Чашата на спасението“.

„След като разчупва осветения Хляб – продължи папа Бергольо – свещеникът го показва на вярващите, приканвайки ги да участват в евхаристийната трапеза. Познаваме добре думите, които отекват от свещения олтар: „Ето, Агнецът Божий, който отнема греховете на света. Блажени поканените на трапезата Господня“. Вдъхновен от откъс от книгата Откровение на свети Йоан Апостол (19, 9), този призив ни приканва да изпитаме съкровеното единение с Христос, извор на радост и святост. Това е призив, който дарява радост и същевременно подтиква към изпит на съвестта, озарен от вярата. Ако от една страна – поясни папата – виждаме разстоянието, което ни разделя от светостта на Христос, от друга вярваме, че неговата Кръв е пролята за опрощението на греховете. И никога не забравяйте – каза папата – че Исус прощава винаги, ние сме тези, които се уморяваме да искаме да бъдем простени. Мислейки за спасителната стойност на тази Кръв, свети Амврозий възкликва: „Аз, който винаги съгрешавам, трябва да разполагам с лек“. В тази вяра, също ние отправяме погледа си към Агнецът Божий, който отнема греховете на света и го призоваваме: „Господи, не съм достоен да влезеш под моя покрив, но кажи само една дума и душата ми ще бъде спасена“.

Евхаристията: храната на големите

Независимо, че ние сме тези, които в процесия отиваме към Причастието, в действителност Христос е този, който идва насреща ни, за да придобие за себе си. Да се храним с Евхаристията означава да позволим да се превърнем в онова, което получаваме. Свети Августин ни помага да разберем това, когато разказва за получената светлина, когато чува Христос да му казва: „Аз съм храната на големите. Порасни и ще ядеш от мен. И не ще бъдеш ти този, който ще ме преобразиш в теб, като храната за твоята плът; а ти ще бъдеш преобразен от Мен“. Всеки път, когато се причастяваме, се уподобяваме все повече на Исус. Както хлябът и виното са преобразени в Тялото и Кръвта Господня, така онези, които ги получават с вяра, са преобразени в жива Евхаристия. На свещеника, който раздавайки Евхаристията, ти казва: „Тялото Христово“, ти отговаряш с „Амен“, защото разпознаваш и признаваш благодатта и ангажимента на това да се превърнеш в Тяло Христово, защото когато получаваш Евхаристията ти се превръщаш в Тяло Христово. Докато ни единява с Христос, откъсвайки ни от нашите егоизми, Причастието ни отваря и единява с всички онези, които са едно само в него. Ето, това е чудото на Причастието: превръщаме се в онова, което получаваме!, каза папата.

„Евхаристийната литургия завършва с молитвата след Причастието. В нея, от името на всички, свещеникът се обръща към Бог, за да Му благодари, че ни направи негови сътрапезници и проси, онова, което сме получили да преобрази нашия живот. Евхаристията – каза папата – ни прави силни, за да дадем цветя на добри дела. Молитвата от днешната литургия е много важна, защото в нея ние просим Господ, „участието в неговото тайнство да бъде за нас спасителен лек, да ни изцели от злото и ни утвърди в неговото приятелство. Нека се доближим до Евхаристията, която ни преобразява в него. Господ е толкова добър и толкова велик!“, завърши папата.

svt/ rv