Папа Франциск: Падре Пио, учител по молитва, смирение и мъдрост

Молитва, смирение и житейска мъдрост: това е поучението, оставено в наследство от Падре Пио, което папа Франциск припомни на литургията в Сан Джовани Ротодно, селце в Пуля, Южна Италия, което бе втория етап от поклонничество на папата по повод сто години от получаването на постоянните стигмати на свети Пио и 50 години от неговата смърт.

След като пристигна в Сан Джовани Ротондо от Пиетралчина, папата се отправи към болницата „Дом за облекчение на страданието“, създадена от светецът, където посети малките пациенти от Онкохематологичното отделение. Срещата с малките пациенти и техните родители премина далеч от видеокамерите и продължи почти един час.

Светилището Дева Мария на Благодатите бе втория етап от визитата в Сан Джовани Ротондо. Тук папата се срещна с общността на отците капуцини и се спря за молитва пред тленните останки на свети Пио и Разпятието на стигматите.

След визитата на манастира, папа Франциск отслужи литургия на площада пред Църквата на свети Пио, на която взеха участие повече от 30 хиляди души. Пред тях папата припомни, че молитвата, смирението и мъдростта са основните елементи от поучението, оставено от Падре Пио, когото определи като „апостол на изповедта“.

Молитвата: личен контакт, лице в лице, с Господ

Но на първо място папата постави молитвата. „Но ние християните дали се молим достатъчно?“, запита той. „Често – продължи – в момента на молитвата, намираме много извинения, много спешни работи за вършене. Дори понякога оставяме настрана молитвата, защото сме завладени от един активизъм, който се оказва неефективен, тъй като се забравя за „по-добрата част“ (Лк. 10,42), забравяме, че без Него не можем да направим нищо (Йоан 15,5). Петдесет години след завръщането с Небесата, свети Пио ни помага, защото пожела да ни остави в наследство своята молитва. Той винаги съветваше: „Молете се много, чеда мои, молете се винаги, без никога да се уморявате“.

А в Евангелието – каза папата – Исус ни показва как трябва да се молим“. Преди всичко, казвайки: „Възхвалявам те, Отче“. Исус не казва „имам нужда от това и това, а „възхвалявам Те“. Не може да се познае Отца – изтъкна папа Бергольо – без да се отворим за възхвалата Му, без да посветим време само за Него, без да Му се преклоним в молитва. Личния контакт, лице в лице, пребъдването в тишина пред Господ е тайната, за да навлезем все повече и повече в контакт с Него. Молитвата може да се роди като молба, като зов за помощ, но узрява във възхвала и преклонение. Именно тогава тя става наистина лична, както за Исус, който след това диалогира свободно с Отца. И тогава, в свободния и изпълнен с упование диалог, молитвата се натоварва с целия живот и го поднася пред Бог. Ето защо – каза папата – трябва да се запитаме дали нашите молитви са като тези на Исус или се свеждат до зов за помощ от време на време? Или виждаме молитвата като успокоителни, които трябва да взимаме в нормални дози, за да се облекчим от стреса? Не, молитвата е жест на любов, тя е пребъдване в присъствието на Бог, за да отведем пред Него живота на света: тя е незаменимо дело на духовно милосърдие. Ако ние не поверяваме братята или отделните ситуации на Господ, който ще го прави? Кой ще се застъпва, кой ще се безпокои да похлопа на Божието сърце, за да отвори вратата на милосърдието към нуждаещото се човечество? Ето защо, Падре Пио ни остави в наследство молитвените групи“, каза папата.

Резервоари на любов за другите

„Смирението е второто наследство, което ни остави Падре Пио“, каза папата. В Евангелието Исус възхвалява Отца, защото е открил тайните на своето Царство на малките. „Малките са тези – посочи папа Франциск – които се нуждаят от големите, които не са самостоятелни, които не са самодостатъчни. Малките са тези, които имат смирено и отворено сърце, бедно и нуждаещо се, които долавят нуждата да се молят, да се поверят и бъдат придружавани. Сърцето на малките е като една антена, която долавя сигналите на Бог, който винаги търси контакт с всичко, но който се прави на голям създава огромни смущения, които пречат на гласа Божий да стигне до своята цел. Когато сме самодоволни, когато изпълнени със себе си, няма място за Бог. Той предпочита малките, открива се на тях, затова единствения начин да Го срещнем е да се смирим, да станем малки вътре, да се признаем нуждаещи се“.

Ето защо – каза още папата – „и тук можем да се запитаме: дали умеем да търсим Бог там където се намира? Тук, има едно специално светилище, където е присъстващ Исус, защото в него има много от тези малки, които Той предпочита. Свети Пио го наричаше „храм на молитва и наука“, където всички са призовани да бъдат „резервоари на любов за другите“. Това е „Дома за облекчение на страданието“. В болния срещаме Исус, а любвеобилната грижа на онзи, който се свежда над раните на ближния е начина да Го срещнем. Който се грижи за тези малките, стои на страната на Бог и побеждава културата на ненужното, на шкартото, която предпочита властимащите и смята бедните за ненужни. Който предпочита малките, известява пророчеството на живота срещу пророците на смъртта от всяко време. Също и днес отхвърлят хората, възрастните, защото са ненужни. Този е ненужен, и затова се изхвърля“.

Хистиянският живот не е едно „харесва ми“, а едно „дарявам се"

И накрая мъдростта. Според папа Франциск „истинската мъдрост не се състои в притежаването на големи дарби и истинската сила не е в могъществото. Не е мъдър онзи, който се показва силиен и не е силен, онзи, който отговаря на злото със зло. Свети Пио се бори със злото през целия живот и се бори с него мъдро, както Господ: със смирение, с послушание, с кръста, поднасяйки болката от любов. Всички за възхитени от това, но малцина правят като него – каза папата. Мнозина говорят добре, но колко са онези, които му подражават? Малцина са готови да сложат едно „харесва ми“ на страницата на великите светци, но кой прави като тях? Християнският живот – подчерта папата накрая – не е едно „харесва ми“, а едно „дарявам се“. Животът ухае, когато е поднесен в дар, но когато е държан са себе си, животът става безвкусен“.

Литургията в Сан Джовани Ротондо бе последната среща от краткото поклонничество на папа Франциск по стъпките на Падре Пио. След богослужението папа Франциск се завърна в Рим.

svt/ rv