2018-02-24 10:25:00

Още една голяма капка вода, която ще спука камъка на забравата


Белене - място за памет на европейско ниво и символ на победата на живота над смъртта. Това е посланието от представянето на новата книга на Боян Скочев „Концлагерът Белене 1949 - 1987“, състояло се на 22 януари в конферентната зала "София" на грандхотел "София. Книгата представя цялата история на най-дълго просъществувалия комунистически концлагер в България от всички останали, наричан „Българската Голгота“, описвайки детайлно неговата организация и средства за смазване на свободния дух на човека. Книгата се базира на десетгодишната работа на автора в архивите на Държавна сигурност, Политбюро, Радио "Свободна Европа" и справки с руски, холандски и британски източници. На представянето присъства Десислава Танчева:

Представянето на книгата се превърна в своебразно отдаване на почит на жертвите на комунистическия терор. В препълената зала присъстваха последните живи свидетели от Белене и техните семейства: Цветана Джерманова, Петко Огойски, Дянко Марков и Сабри Искендер. Тук бяха също президентът Росен Плевнелиев (2012 – 2017), отец Паоло Кортези, политици, общественици.

Журналистът Христо Христов изследовател на комунистическият период подчерта стойността на книгата с думите:

„Какъв празник, благодарение на нашият приятел Борислав Скочев, отделя 10 години от своя живот, за да се посвети на темата Белене. Емблематичен в българската памет – българската Голгота, по определението на пастор Харалан Попов, който също е минал през Белене. Това е знаково място, защото ние като общество сме една от последните страни, които направиха нещо за жертвите на комунистическия режим. Имаше голяма еуфория в началото на промените, след това тези хора бяха изтикани в периферията на обществото и днес са почти забравени.Това, което прави  Борислав Скорчев със своята книга, е да върне паметта към жертвите и техните семейства. Това по категоричен начин показва, че въпреки „машината на зло“ направена от БКП, за да унижава, да убие българският дух, хората , които са били в Белене, защото са се съпротивлявали на съветизацията, не са искали България да бъде откъсната от Европа, не са били пречупени. Изказвам възхищението си от този граждански подвиг.“

Проф. Евелина Келбечева сподели своят прочит на събитията от книгата: „Много е трудно, човек да говори, когато иска да коленичи. То става възможно, защото хората се обърнаха с гняв и тъга, но и със страхотна сила да волята да покажат, какво е било Белене – най-ужасяващата метафора на българският комунизъм. Много може да се говори за ритъма на езика с който вкарва спомените и разкъсващите съзнанието на тези, които са били там.

Тя прочете разказ от последните страници на книгата, които свидетелстват, че дори изтезавани затворниците са запазили човешкото достойнство и са намерили сили да помогнат дори на мъчителите си.

Благодарение на документални записи, чухме свидетелството на един от лекарите в лагера Д-р Грозев, който е лекувал не само хората, но и техните осакатени души:

Ето какво сподели за лекаря и неговият приятел от лагера Дянко Марков: „Единствено ще засвидетелствам, че с той прекара с Георги Моравиев Радев. Те бяха 270 дни в карцера на лагера Белене. Д-р Грозев не само лекуваше душевно слабите и им вдъхваше оптимизъм, вяра в бъдещето и воля да не се подчинят на насилието, което се упражняваше“.

Петко Огойски разказа как Бог е помогнал  на 35 души и ги е спасил от удавяне: „Моето преживяване беше от 12/01/1953 настана наводнение в Белене, до 35 души бяхме в лодка, която е за 12 души, бяхме на една педя от удавяне. Ако не беше божията сила, оцеляхме за очудване.

Един от последните затворници, които пристигат в Белене след Възродителният процес е Сабри Искендер. Това е неговата оценка за събитията: „След Втората Световна Война, остров Белене е станал свидетел на много исторически факти. Най-голямата загуба за България е избиването на нейната интелигенция. След 10 ноември 1989 година имаше ли осъдени, сред тези, които бяха виновни за Възродителни процес? „

Публиката посрещна с аплодисменти отец. Паоло Кортези, който припомни част от стиховете на Йосиф Петров писани със сълзи на остров Персин:

„ Персин. Персин, земя със сълзи напоена!

Безрадостен и тъжен остров на скръбта!

Една ли българска душа озлочестена

Позна сред теб на властник зъл Жестокостта?...

Един загиващ свят за кървава голгота

На твоите многобройни жертви теб избра!

Но няма в теб смъртта да победи Живота,

че ей я, пуква вече новата зора!

Ние сме вярващи, аз съм духовник, ако аз не вярвам в надеждата, във Възкресението за един нов свят, победата на доброто на Бог, на живота. Мисля, че като чужденец и с всички младежи в България, ние сме малко чужденци, за мен беше много трудно да събираме тези парчета на пъзела. Има много мемоари, книги, с тази своя  книга авторът довърши картината. Сега ти пожелавам, през следващите десет години да довършиш картината и за останалите 40 лагера. Тази книга е още една голяма капка вода, която ще спука камъка за забравата. Идвам от Белене, където тази сутрин беше много студено, по пътя си мислих, как тези интелигентни хора, които са били изсленени там, са понасяли студа. Живея точно до портала на затвора в Белене, мисля, че идва време, доброволно да ходим в Белене и да изкопаем тази земя, за да бъде място за памет на европейско ниво. Заповядайте в Белене! В демокрацията не е забранено да почитаме, да се молим и вярваме, че живота ще победи смъртта. Да победим страха, който е в нас. Заповядайте на Белене!“

За Радио Ватикана от София

Десислава Танчева








All the contents on this site are copyrighted ©.