Литургия в Санта Марта: коленопреклонната молитва

Да се научим да отделяме време за коленопреклонната молитва, да правим още от сега онова, което ще правим в Небесата. Това бе призива отправен от папа Франциск на утринната литургия във Ватикана, коментирайки първото литургично четиво (3 Цар. 8, 1-7.9-13), в което се разказва как цар Соломон призовава народа да се изкачи към Храма, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град“.

Едно изкачване, по време на което народа носи върху плещите си своята история, „паметта за избора“. Носеше законът написан на два каменни скрижала, такъв какъвто бе даден от Бог, а не „както народът го бе научил от книжниците, които го бяха „бюрократизирали“ с многобройни допълнителни наредби. Един чист завет: аз те обичам, ти ме обичаш. Първата заповед бе обичай Бог, а втората, обичай ближния. В ковчега на завета няма нищо друго, освен двата каменни скрижала“, каза папата.

Народът помества ковчега в светилището и веднага щом свещениците излизат, облакът, славата на Господ, изпълва Храмът. Тогава народът започва да се моли коленопреклонно: „от саможертвата по време на изкачването до тишината, до смирената коленопреклонна молитва“. „Много пъти си мисля – коментира папата – че не учим нашия народ на коленопреклонната молитва. Да, учим го да се моли, да пее, да хвали Бог, но не и на коленопреклонната молитва, на молитвата, която ни унизява, но без да ни унищожава: унизяването на коленопреклонната молитва ни дава благородство и величие“.

Оттук и призива на папата да научим още от сега онова, което ще правим в Небесата: коленопреклонната молитва. „Но там можем единствено да стигнем с паметта, че сме били избрани, че носим в сърцето си едно обещание, което ни подтиква да вървим със завета в ръцете и сърцето. Винаги на път: един труден път, едно изкачване, но на път към коленопреклонната молитва“.

„Пред славата на Бог, думите изчезват, не знаем какво да кажем“, прибави папата. „Както разказва литургичното четиво за утре, Соломон, успява да каже само две думи: чуй, Господи и прости“. Това бе и призива на папата в края на проповедта: „да застанем коленопреклонно в молитва с цялата история върху ни и да просим: чуй и прости. Ще е добре за нас днес, да отделим малко време за молитва, с паметта за нашия път, паметта за получените благодати, паметта за избора, за обещанието, за завета и да се стремим да отидем нагоре, към коленопреклонната молитва и в тази молитва с голямо смирение да кажем тази малка молитва: чуй, Господи и прости“.

svt/ rv