Папата към богопосветените: бъдете вечната зора на Църквата

Младостта на един институт за богопосветен живот „е в завръщането към корените, вслушвайки се във възрастните. Никога не трябва да се остава назад, никога не трябва да отхвърлят поколенията, а да се придружават взаимно всеки ден с Господ в центъра на всичко. Необходимо е да се върви срещу течението на света“. Връзката в лоното на религиозната общност и смисъла на обетите за бедност, целомъдрие и послушание бяха основните теми в проповедта на папа Франциск на литургията, която отслужи във ватиканската базилика за празника на Сретение Господне, 2 февруари, и XXII Световен ден на богопосветения живот.

Коментирайки евангелският откъс, разказващ за представянето на Исус в Йерусалимския храм, папа Франциск припомни на хилядите богопосветени мъже и жени, които озариха базиликата със запалените свещи, че „в християнския Изток този празник е наричан „Празника на срещата“: на срещата между Бог детенце, носещ новостта, и очакващото човечество, представено от възрастните Симеон и Анна в храма“.

„В храма се случва също една друга среща, тази между две двойки: от една страна младите Мария и Йосиф, от друга възрастните Симеон и Анна. Възрастните получават младите, а младите черпят от извора на възрастните. В храма, Йосиф и Мария намират корените на народа, а това е важно, защото обещанието на Бог не се реализира индивидуално и наведнъж, а заедно и през историята. Мария и Йосиф откриват също корените на вярата, защото вярата не е понятие, което се учи от книгите, а изкуството да живееш с Бог, което се научава от опита, на онзи, който те е предшествал по пътя. Така двамата млади, срещайки възрастните, намират себе си. А двамата възрастни, в края на своите дни, получават Исус, смисъла на техния живот. Този епизод  изпълнява пророчеството на Йоил: „младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища“. В тази среща младите виждат своята мисия, а възрастите реализират своите мечти. Всичко това е така, защото в центъра на тази среща е Исус“.

Така е и за онзи, който е призован от Исус. „От една среща, от един повик се роди пътя на посвещението. Трябва да го съхраняваме в паметта. Трябва да пазим жива паметта. И ако помним добре ще видим, че при тази среща не сме били сами с Исус: с нас бе също Божия народ, Църквата, младите и старите, както в Евангелието“, каза папата.

В евангелския откъс – открои Франциск – има и един друг факт: младите Мария и Йосиф, мълчат, докато възрастните Симеон и Анна говорят. „Изглежда сякаш трябва да бъде обратно: по принцип младите са тези, които говорят с ентусиазъм за бъдещето, докато възрастните съхраняват миналото. Но в Евангелието е обратно, защото, когато се срещаме в Господ, мигновено идват изненадите от Бог. За да позволим те да се случват и в богопосветения живот е добре да помним – предупреди папата – че срещата с Господ не може да се обнови без другия. Всеки ден трябва да се придружаваме взаимно, но поставяйки Господ в центъра на всичко. Ако младите са призовани да отварят нови врати, възрастите притежават ключовете. Младостта на един институт за богопосветен живот се състои в това да се отиде към корените, вслушвайки се във възрастните. Няма бъдеще без срещата между възрастните и младите; няма растеж без корени и няма цъфтеж без нови издънки“.

Папа Франциск подчерта, че „днешния забързан живот ни подтиква да затваряме много врати на срещата, често поради страх от другия. Отворени остават винаги вратите на търговските центрове и на връзката към мрежата. Но в богопосветения живот не е така: брата и сестрата, които Бог ми дава са част от моята история, те са дарове, които трябва да пазим. Нека да не отдаваме по-голямо внимание на телефона, а очите на брата или да се съсредоточаваме повече върху нашите проекти, отколкото върху Господ! Когато в центъра биват поставени проектите, техниките или структурите, богопосветения живот престава да привлича и не комуникира повече; не процъфтява, защото забравя за онова, което има под земята, т.е. корените. Богопосветеният живот се ражда и преражда от срещата с Исус, такъв какъвто е: беден, целомъдрен и послушен“

„Така, докато живота на света се стреми да натрупва богатства, богосповетения живот оставя богатствата, които преминават, за да прегърнат Онзи, който остава. Животът на света преследва удоволствията и егоистичните желания, а богопосветения живот освобождава любовта от всяка привързаност, за да обича изцяло Бог и другите. Животът на света се стреми с всички сили да прави онова, което иска, богопосветения живот избира като най-голяма свобода смиреното послушание. И докато живота на света скоро оставя празни ръцете и сърцето, живота според Исус изпълва с мир докрай, както в Евангелието, където възрастите стигат щастливи при залеза на живота, с Господ в ръцете и с радост в сърцето“.

„Колко ще ни е от полза, като Симеон, да държим Господ в „прегръдката си“! Не само в главата и сърцето, а в прегръдката, във всяко нещо що правим: в молитвата, на работата, на трапезата, в телефона, в училище, сред бедните и навсякъде. Да държим в прегръдката си Господ е антидот на изолирания мистицизъм и на необуздания активизъм, защото истинската среща с Господ поправя както набожните сантиментализми, така и неистовите дейности. Да се живее срещата с Исус е също лек за парализата на нормалността и отваря за всекидневните изненади на благодатта. Да позволиш на Исус да се срещне, да срещнеш Исус: това е тайната, за да се поддържа жив пламъка на духовния живот. Това е начина да не бъдеш погълнат в един задушаващ живот, където преобладават оплакванията, огорченията и неизбежните разочарования“.

„В края на Евангелията има една друга среща с Исус, която може да вдъхнови богопосветения живот: тази на жените при гроба. Те отидоха, за да се срещнат с един мъртъв, техния път изглеждаше безполезен. Също и вие вървите по света срещу течението: живота на света лесно отхвърля бедността, целомъдрието и послушанието. Но, като онези жени, вървете напред, въпреки безпокойството за тежките камъни, които трябва да се отместят. Като онези жени, първите срещнали възкръсналия и жив Господ, прегърнете Го силно към вас и Го възвестете веднага на братята, с очи сияещи от огромна радост. Така ще бъдете вечната зора на Църквата. Пожелавам ви да съживите още днес срещата с Исус, вървейки заедно към Него: това ще даде светлина във вашите очи и сили на вашите крака“.

svt/ rv