Папата: християните, едно семейство братя и сестри обичани от единствения Отец

 

Вода и кръв: водата на Кръщението, където „потъват нашите грехове“ и кръвта на мъчениците и преследванията, която ни прави „свидетели на вярата“, въпреки различните конфесии. Под този знак премина Вечернята, която папа Франциск отслужи в базиликата Св.Павел извън градските стени за закриване на 51-та Молитвена осмодневница за християнско единение, в деня на който Църквата чества празника Обръщане на Св.Павел.

На литургичното честване присъстваха представители на различни Църкви и църковни общности в Рим на фона на песните на англиканския хор  Westminster Abbey и хористите на Папската капела Систина. Сред тях митрополит Генадиос, представител на Вселенската патриаршия, епископ Бернхард Нтахотури, личен представител на Кентърбърийския архиепископ и делегация от Лутеранската църква във Финландия.

Проповедта на папата бе вдъхновена от първото литургично четиво от Книгата Изход в която народа на Израил, бягайки от Египет, преминава Червено море воден от Мойсей. Събитие, което Франциск свърза със съвременните предизвикателства: „И съвременните християни срещат по своя път много трудности, заобиколени от духовни пустини, които изсушават надеждата и радостта“.

Историята на Мойсей, история на всички християни

„Много древни църковни отци виждат в освободителния преход картината на Кръщението – посочи папата. Това са нашите грехове потънали в живите води на Кръщението. Много повече от Египет, грехът е заплашвал да ни направи завинаги роби, но силата на Божествената любов го унищожава...Св.Августин тълкува Червено море, в което Израил вижда своето спасение, като предшестващ знак от кръвта на разпнатия Христос, извор на спасение.

„Всички християни сме преминали през водите на Кръщението, а благодатта на Тайнството унищожи враговете ни, греха и смъртта - подчерта папата. Излезли от водите, постигаме свободата на чеда; като народ, общност от братя и сестри, „съграждани на светиите и членове на Божието семейство“ (Ефес. 2,19). Нека споделим  Божията благодат на Кръщението и нейното могъщо милосърдие за нашето спасение“.

Св.Павел, докоснат от Божията благодат

Свети Павел също придобива „огромен опит“ от Божията благодат и общението с братята, първо в Дамаск, а след това и в Ерусалим“, допълни папата. „Това е и нашия опит като вярващи. Израствайки в духовния живот, все по-добре разбираме, че благодатта ни достига заедно с другите и трябва да бъде споделена с другите“....“Християните от различните конфесии също добиват този опит – допълни папата. През последните векове най-после разбрахме, че заедно се намираме на брега на Червено море“.

Християните, едно семейство от братя и сестри

„Когато казваме, че признаваме Кръщението на християните от другите традиции, изповядваме, че и те са получили прошката на Господа и неговата благодат действа у тях – посочи папата. Приемаме техния култ като автентичен израз на Божията възхвала. Нека си пожелаем тогава да се молим заедно, обединявайки още повече нашите гласове. А когато различията ни разделят, нека признаем че принадлежим към вярващия народ, към едно и също семейство от братя и сестри обичани от единствения Отец“.

Единени от кръвта на мъчениците и преследванията

Папата направи своеобразен паралел между историята на израилския народ след освобождението с тази на съвременните християни: „И днешните християни срещат по пътя си многобройни трудности, заобиколени от многобройни духовни пустини, които изсушават надеждата и радостта.  По пътя има сериозни опасности, които заплашват живота: колко наши братя днес са преследвани заради името на Исус! Когато тяхната кръв бива пролята, дори ако принадлежат към различни конфесии, те се превръщат в свидетели на вярата, мъченици, единени от кръщелната благодат“.

Да пазим спомена за Божиите дела

Днес, заедно с приятелите от другите религиозни традиции, християните посрещат предизвикателства унижаващи човешкото достойнство – посочи папа Бергольо: бягат от военни конфликти и мизерия; стават жертви на търговията на хора и други модерни робства; страдат от лишения и глад, в един все по-богат свят на средства, но беден на любов в който неравенствата продължават да нарастват. Но както израилския народ в Изход, християните са призвани да пазят заедно спомена за стореното от Бог в тях. Съживявайки тази памет, можем да се подкрепяме едни други и посрещнем предизвикателствата със смелост и надежда, въоръжени само с Исус и нежната сила на Неговото  Евангелие“.

dg/ rv