За втори път един папа посещава Чили

От 15 до 21 януари папа Франциск ще се отправи за своята 22-а международна апостолическа визита, която този път ще го отведе в Чили (15-18 януари) и Перу (18-21 януари). Бергольо е вторият папата, след Йоан Павел II, който ще посети тези две латиноамерикански държави.

Първото папско посещение в Чили е от 1 до 6 април 1987, когато Йоан Павел II стъпва на чилийска земя за своята 33-та международна апостоличска визита. Най-важни моменти от тази визита бяха: литургията на 3 април в Сантяго за беатификацията на сестра Тереза де Лос Андес, от Ордена на Босите кармелитки, и литургията за 500 години от евангелизацията на Америка, отслужена на 4 април в Пуерто Монт. Перу бива посетена от полския папа два пъти: през 1985, с визитата в градовете Лима, Арекипа, Куско, Аякучо, Пиура, Трухильо, Икотос и провинцията на Калао. Паметни за тази визата ще останат  моментите от коронясването на Дева Мария от Чапи, беатификацията на сестра Ана де лос Анхелес Монтеагудо и ръкоположението на 47 семинаристи. През 1988, свети Йоан Павел II се завръща в Лима за няколко часа, по повод Евхаритийния и Богородичен конгрес на Боливийските страни и предстоятелства света литургия.

Чили e държава, разположена в югозападната част на Южна Америка. Тя покрива дълга и тясна ивица земя между Андите и Тихия океан. Граничи с Перу на север, с Боливия на североизток, с Аржентина на изток и с Проток Дрейк на юг. Чили е една от двете страни в Южна Америка, заедно с Еквадор, които не граничат с Бразилия. Нейният пейзаж е разнообразен от пустините в северната част на страната до ледниците в Огнена Земя. Общия брой на населението е 17.248.450 души.

Църквата в Чили

Евангелизацията на страната датира от времето на испанското завоевание. Първата литургия на чилийска земя е отслужена през 1520 на Магелановия проток, познат също като Протока на Вси Светии. Евангелизацията е по дело на свещеници и богопосветени, следващи конкистадорите Диего де Алмагро (1536) и Педро де Валдивия (1540). Само за няколко десетилетия на територията се установяват различни религиозни ордени, сред които Домениканци (1557), Францисканци (1563), Йезуити (1593), които през 1767 са експулсирани, и Августинци (1595). Първият диоцез е издигнат през 1561. Южната част на страната бива евангелизирана между 1810 и 1818, по време на периода независимостта на страната от Испания. През ХХ в. Църквата е разделена от Държавата и чрез постановление от 1925 Държавата се обявява за попечител на всички съществуващи религиозни култове в страната. По време на правителството на Салвадор Алиенде и последвалата военна диктатура на Аугусто Пиночет, отношенията между Църквата и Държавата се влошават значително.

На базата на последното преброяване на населението през 2007 г., 81,3% от населението над 12 годишна възраст е заявило, че принадлежи към Католическата църква, 12,5% към Евангелската църква, 3,3% принадлежи на други религии, а останалите 2,9% не е заявило никаква принадлежност.

Католическата църква има 5 архидиоцеза, 19 диоцеза, 960 енории, 1 териториална прелатура, 1 апостолически викариат, 1 военен ординариат и една лична прелатура на Опус Деи. Епископите са 50, свещениците са 2283, като диоцезалните са 1175, принадлежащите на различни религиозни ордени 1108, На територията на страната има много католически училища. Официални празници в страната са Рождество Христово, Възкресение Христово, Непорочно Зачатие на Дева Мария, св. св. Петър и Павел, Успение Богородично и всички светци. В настоящия момент Католическата църква сътрудничи тясно с останалите вероизповедания в страната, като се започне от Евангелската църква.

svt/ rv