Генерална аудиенция: литургията ни помага да чуем гласа на Светия Дух

Тишината в някои моменти на литургията не е липса на думи, а „предразположение да се чуе гласа на нашето сърце, но преди всичко гласа на Светия Дух“. Това посочи папа Франциск на генералната аудиенция, която проведе във ватиканската аула Павел VI пред повече от осем хиляди верни и поклонници от цял свят.  Папата продължи катехистичния цикъл посветен на литургията, като конкретно се спря на химна „Слава“ и молитвата на литургичната асамблея.

Химнът „Слава“, който е след акта на покаяние, „ни помага да се освободим от нашата самонадеяност и се представим пред Бог каквито сме в действителност, със съзнанието, че сме грешници и с надеждата да бъдам опростени“, каза папа Бергольо. „Именно чрез срещата между човешката мизерия и божественото милосърдие се ражда благодарността изразена чрез древния химн „Слава“ с който Църквата, обединена в Светия Дух, възхвалява и отправя молитви към Бога и Агнеца. Началото на този химн e продължeние на песента на ангелите при раждането на Исус във Витлеем, радостното известие за прегръдката между небето и земята“.

„Можем да кажем, че химнът „Слава“, пян или рецитиран в неделната литургия – с изключение на Предколедното време и Великия пост – както и при литургичните празници, представлява разтваряне на земята към небето, в отговор на поклона от небето към земята“.

„След химна „Слава“ следва молитвата на литургичната асамблея, чрез която се изразява характера на литургичното честване, променяща се в зависимост от литургичното време през годината - продължи папата. С призива „да се помолим“, свещеникът призовава Божия народ да се обедини с него в мълчание, с цел да се осъзнае присъствието на Бог и всеки да осмисли в своето сърце личните намерения с които участва в литургията. Ето защо, тишината не се свежда до липса на думи, а по-скоро е предразположение да чуем други гласове: на нашето сърце и особено на Светия Дух. Преди общата молитва, тишината помага да се вглъбим и се замислим защо присъстваме на литургията“:

„Ето важността да открием душата си към Господ – възкликна папа Бергольо. Може би сме имали тежки дни, на радост или болка, и сега желаем да ги споделим с Господ, призовавайки Неговата помощ – за нашите близки и болни приятели или преминаващите труден период; или искаме да поверим на Бог съдбата на Църквата и на света. Горещо препоръчвам на свещениците да съблюдават този момент на тишина, който без да искаме рискуваме  да пренебрегнем“.

„Но какво е съдържанието на молитвата? - запита риторично папата. Преминава от възхвала до просба. Вдъховена от библейските текстове, тя е съставена от два момента: призоваване на Божието име, припомняйки какво Той е направил за нас. Вторият момент е  молбата или желанието за Неговата намеса“. „Свещеникът се моли с разтворени ръце: така са се молили християните още от първите векове – както свидетелстват афреските от римските катакомби – за да следват примера на Христос с разтворени ръце върху дървения кръст. Той е Молещият се и същевременно молитвата! В Разпятието признаваме свещеника, който поднася на Бог своето синовно послушание“.

„В Римският литургийник – завърши папата – молитвите са кратки, но богати на съдържание. Медитацията на литургичните текстове, дори и извън литургията, може да ни помогне да се научим как да се обръщаме към Бог, какво искаме и какви думи да употребим. Нека литургията  да стане за всички нас една истинска школа по молитва“.

dg/ rv