Икуменически доклад за религиозната свобода на християните по света

Невъзможност да се посещават църковни служби или да се чете Библията с други вярващи; контрол и ограничения на религиозните дейности, включително и репресии, извършвани в името на предполагаемо "религиозно-културно наследство"; забрана на християнските знаци и свидетелства в обществената сфера; пречки на правото за промяна на вероизповеданието. Това е част от тревожната реалност, цитирана във втория "Икуменически доклад за свободата на вероизповеданието на християните в света", представен на пресконференция в Берлин от архиепископа на Бамберг, Лудвиг Шик, председател на Комисията за Универсалната Църква към Германската епископска конференция и от епископ Петра Босе-Хубер, отговаряща за международните въпроси на немската Евангелска църква. Документът предлага общ преглед на световния статут на правото на вероизповеданието и религиозната свобода. Проучването разглежда предимно, но не само, християните, живеещи трудно и ''горчиво ежедневие" и не рядко жертви на дискриминация.

Този втори доклад изследва темата за свободата на промяна на вероизповеданието, която е противоречив аспект също от правна гледна точка. Правото на промяна на вероизповеданието често е условна черта на религиозната свобода: всъщност "само ако възможността за промяна е законно призната, дори оставането в определена религиозна общност може да се разбира като израз на личната свобода". Има страни (в Близкия изток, както и в Африка), където промяната на религията се наказва със смърт, други, не само мюсюлмански, имат закони за богохулство, трети, забраняват прозелитизма. Неопределеността на интерпретацията в тази област, съобщава докладът, "дава на държавите широко поле за маневриране при санкциониране на нежеланите форми на религиозна пропаганда". В някои държави, какъвто е случаят с Египет или Йордания, мюсюлманите, сменили религията си продължават да се считат за "мюсюлмани" и децата им растат като мюсюлмани; в други обръщането води до "правна несигурност", понякога до прекратяване на брачната връзка или загуба на правото на образование за децата. Списъкът на предразсъдъците и социалните стигматизации е подобен, като поставя под съмнение дори автентичността на "промяната на религията", предполагайки като причина стратегията да се получат по-лесно разрешения за убежище.

Друго широко разпространено явление е "нарушаването на религиозната свобода посредством налагане на религиозно установена национална идентичност". Документът подчертава всички контексти в които линията на разграничаване не е между тези, които вярват и тези, които не вярват, а между националната принадлежност и друга принадлежност. Например в Шри Ланка "националната идентичност и будизмът са тясно свързани и в ущърб на не-синхалното малцинство", а в Индия е доминираща фундаменталистката група хинду. В някои страни от Далечния Изток сме свидетели на ограничаване на свободата на мнението, груповите събирания и асоциациите, със "силен контрол върху религиозните общности". В определени страни от бившия съветски район джамиите са поставени под видео наблюдение, но не рядко и католическите църкви са подлагани на конкретни проверки.

От 2013 г. до днес "насилието в името на религията значително се е увеличило" в някои държави от Субсахарска Африка: Кения, Мали, Централноафриканската република, Джибути, Камерун. Докато ситуацията продължава да бъде драматична в северната част на Нигерия, в Централноафриканската република се появиха нови сблъсъци между бунтовниците Селека и милициите анти-Балака, първите мюсюлманин, вторите християни, отговорни - подчертава докладът - за напускането на страната на 80% от мюсюлманите. Както бе споменато, в северния район на Нигерия насилието на сунитската джихадска терористична организация Боко Харам е убила над двадесет и осем хиляди души от 2011 г. до днес. В Латинска Америка нарастват конфликтите между различните изповедания и "опитите за мисионерство в регионите, обитавани от коренните общности". В Гватемала, Колумбия, Бразилия, Аржентина и Парагвай тези ситуации често водят до заплахи, отправяни към новопокръстените от членове на местните общности.

bp/ rv