Адвентни проповеди във Ватикана за мястото на Христос в живота на днешния човек

Колко и какво място има Исус в живота на християнина и на днешните хора? На този въпрос ще се опита да отговори отец Раниеро Канталамеса, проповедник на папския дом, в своя цикъл от проповеди за Предколедното време, който започна на 15 декември. 

„Основата причина за избора на тази тема – посочва отец Канталамеса, пред ватиканския официоз „Осерваторе Романо“ – е да се подчертае значението, което има вярата в Христос в области, които на пръв поглед могат да изглеждат независими от нея, като щекотливите проблеми за околната среда и екологията. Дали Христос има нещо да ни каже за тези проблеми или те нямат нищо общо с Него? Онова, което се казва за връзката на Христос с вселената важи също и за неговата връзка с човешката история, в която неговото идване бележи едно необратимо „преди“ и „след това“.

Според проповедникът „никой – или поне сред вярващите – не мисли, че съществува реална противоположност между науката и вярата. Но от друга страна Христос е отсъстващ в диалога на вярата с науката. Тази последната се стреми да установи дали светът има един създател или е плод на случайността, и със сигурност не се интересува от Исус от Назерет. Трябва имаме предвид факта, че въпреки, че се говори постоянно за Исус в богословието – и в светската култура, филмите и романите – Той е напълно отсъстващ от трите най-важни диалози в момента. Не се говори за Него в диалога с науката, не се говори за него дори в диалога с философията, която се занимава с метафизични концепции, а не с исторически личности, и още по-малко, по явни причини, в диалога между религиите“.

Но как според отец Канталамеса можем да поставим Христос в личния живот?

„Това, което предлагам са проповеди, духовни размишления, а не конференции. Затова, след доктриналната част, винаги следват, както в посланията на свети Павел - наставленията, т.е. призива и приложението в християнския живот. Става въпрос, след като се илюстрира значението, което Исус има за опазването на творението чрез неговата заповед да обичаме ближните, да осъзнаем факта, че нашите „ближни“ не са онези, които живеят до нас, близки пространствено, а онези, които ще дойдат след нас, близки във времето. Така, след като се илюстрира мястото, което Исус заема в човешката история и времето, става въпрос да се запитаме, какво място заема Той в моя живот и моята история“.

Поради тази причина първата проповед пред папата и членовете на Римската курия, която предложи в параклиса Redemptoris Mater, бе на темата „Всичко чрез Него и за Него е създадено“ (Кол. 1, 16)

В една култура, доминирана от идеята за еволюционизма – отбеляза проповедникът на папския дом – „опасността е, че Христос може да бъде видян като „исторически инцидент, изолиран от Космоса“. Но както казва богословът йезуит, Теяр дьо Шарден, в действителност Христос не само не е чужд на еволюцията на космоса, но тайнствено, го води от вътре и ще бъде, в момента на второто Му пришествие, окончателен завършек и преображение“.

Но Христос е също ключовият елемент за здравия и реалистичен християнски екологизъм. Христос – подчертаа отец Канталамеса – изпълнява една решаваща функция и върху конкретните проблеми, отнасящи се до опазването на творението. Тази функция Той я изпълнява по непряк начин, действайки върху човека и – посредством човека – върху творението. Христос действа в творението, така както действа в социалната сфера, т.е. със своята заповед за любовта към ближния“.

Отец Канталамеса цитира и свети Франциск, който обръщайки се към своите събратя им казва: „Никога не съм бил крадец на милостини, в просенето и в употребата им над необходимото. Винаги съм взимал по-малко от онова, което ми е нужно, за да не бъдат лишени от своята част останалите бедни; в противен случай би било кражба“.

„Днес, това правило би могло да бъде доста полезно за бъдещето на планетата. Рождеството на Христос е силен призив към уравновесеност и пестеливост в употребата на нещата. Пример за това ни дава самия Създател, който ставайки човек, се задоволи от една обикновена ясла, за да се роди. Всички, вярващи е невярващи, са призовани да се ангажират за идеала на уравновесеността и зачитането на творението, но ние християните трябва да го правим по една причина и с едно различно намерение. Ако небесният Отец направи всичко чрез Христос и с оглед на Христос, също и ние трябва да се стремим да правим всички неща по този начин: чрез Христос и с оглед на Христос, т.е. чрез неговата благодат и за негова слава“.

svt/ rv