Литургия в Санта Марта: къде се проявява нежността на Бог

Нежността на Бог, като негова определяща характеристика, бе в центъра на проповедта на папа Франциск на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана. Вдъхновение за нея папата почерпи от първото литургично четиво от книгата на пророк Исайя и от Псалма, който казва за Бог: „нежността му се разпростира над всички твари“. От своя страна образът представен от пророк Исайя е този на един Бог, който ни говори както бащата със своето дете, което уверява с нежност: „Не се страхувай, аз Ти идвам на помощ“.

Изглежда така – каза папата – „сякаш нашия Бог иска да ни пее приспивни песнички. Нашият Бог е способен на това. Неговата нежност е такава: той е баща и майка. Не веднъж Той казва: „Ако една майка забрави за детето си, аз не ще те забравя. Той ни носи винаги вътре в себе си. Казвайки ни това, Той става малък, за да ни помогне да разберем, за да започнем да Му се доверяваме и като свети Павел да се осмелим да кажем: „Ава, Отче, Татко.. това е нежността на Бог“.

Великият, който стана малък

Вярно е – каза папата – „че понякога Бог ни порицава, Той е велик, но със своята нежност се доближава до нас и ни спасява. Това е една тайна и едно от най-хубавите неща:

 „Това е тайната на Бог велик, който става малък, но в тази своя „малкост“ Той не престава да бъде велик. В тази диалектика се крие нежността на Бог. Великият, който стана малък и малкият, който е велик. Рождество Христово ни помага да разберем това: в онази ясла е положен малкия Бог. На ум ми идват думите на свети Това Аквински от първата част на неговата Summa Teologia, който казва: „Какво е божественото? Кое е най-божественото нещо? Да не се плашим от великите неща и винаги да имаме в предвид малките неща. Това е божествено, тези две неща заедно.

Къде се проявява нежността на Бог?

Бог не само ни помага. Той ни обещава радостта, обещава ни изобилна реколта, обещава ни да ни помага да вървим напред. Бог не е само баща, а татко:

„Дали съм способен да говоря с Бог като с баща или се страхувам?, бе въпросът на който папата насърчи да отговорим всички. „Но някой може попита: кое е богословското място на нежността Божия? Къде можем да срещнем доброто, нежността на Бог? Кое е мястото, където се проявява най-добре нежността на Бог?“. „Раните. Моите рани, твоите рани, когато моите рани се срещат с неговата рана. Чрез неговите рани сме изцелени“.

Накрая папата припомни притчата за Добрия Самарянин: там – каза той – някой се сведе над нападнатият от разбойници човек и му помогна, измивайки раните и заплащайки за изцелението му. Ето – каза папата – това е богословското място на нежността на Бог: нашите рани“. Оттук и призива отправен от папата в края на проповедта да размишляваме през деня над призива на Господ, който ни казва: „Покажи ми раните си, защото искам да ги изцеля“.

svt/ rv