Литургия в Санта Марта: смелостта да поискаме Божията утеха

„Нека позволим на Господ да ни утеши и да не таим в себе си недоволство и ярост“. Това бе призива на папа Франциск в проповедта на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана.

„Неведнъж утехата на Господ ни изглежда като чудо – изтъкна папата - но не е лесно да позволим да бъдем утешени; по-лесно е да утешаваме другите, отколкото да позволим да бъдем утешени“. Според папа Франциск това е така, защото „не веднъж сме привързани към негативното, привързани сме към раната на греха в нас и много пъти, предпочитаме да останем там, сами, в леглото, като разслабения от днешното евангелие (Лк. 5, 17-26), изолирани и неподвижни“.

Но Исус ни казва винаги „Стани, изправи се“. „Но проблемът – каза папата – е, че в негативното сме господари, защото носим вътре в себе си раната на греха, докато в положителното сме просяци, а на нас не ни харесва да просим утехата“. Това прави и разслабения в евангелието, чието „сърце е огорчено“. Мнозина – каза папата – „предпочитат горчивината, която ни отвежда с паметта към първородния грях. А този е начина, по който не позволяваме да бъдем утешени. „Горчивината ни подтиква винаги да се оплакваме“, продължи папа Бергольо, който припомни фигурата на пророк Йона, наричайки го „нобелов лауреат по оплаквания.

Но пред горчивината, користта и оплакванията, днес Църквата ни казва „кураж“. „Това не е лесно – каза папата – защото, за да позволим на Господ да ни утеши трябва да се освободим от нашите егоизми, от онова, което смятаме за лично богатство, от горчивината, от оплакванията и много други неща. Ще е полезно за всеки да направи изпит на съвестта си и се запита: какво е моето сърце? Дали таи някакво огорчение или тъга? Какъв е моят език? Дали е на възхвала Божия или винаги се оплаква? Нека просим от Господ благодатта на смелостта, защото чрез смелостта Той идва да ни утеши. Нека поискаме от Господ: ела да ни утешиш“.

svt/ rv