Ангел Господен: Адвентът е подготовка за срещата с Господ

На неделната молитва „Ангел Господен“ папа Франциск припомни своята току що завършила апостолическа визита, която го отведе в Мианмар и Бангладеш и благодари за срещата с тези народи, по-специално с католическите общности, „които – сподели той - ме утвърдиха в духа със своето свидетелство“.

„Нося запечатани в спомените си многобройните измъчени от живота лица, но които въпреки това бяха благородни и усмихнати. Нося ги всички в сърцето и в молитвата си“, каза  папата, изказвайки своята огромна благодарност към народа на Мианмар и този на Бангладеш.

Но папата не забрави и една друга страна, която през последните дни е разтърсена от безредици, след президентските избори от миналата седмица:

„Моля се също, по-специален начин, за народа на Хондурас, за да може да преодолее по мирен начин настоящия труден момент“.

В краткото размишление преди Богородичната молитва, в Първата предколедна неделя, папата се спря на значението на това специално и безценно литургично време:

„Адвентът е време, което ни е дадено, за да приемем Господ, идващ насреща ни, за да потвърдим нашето желание за Бог, за да гледаме напред и да се подготвим за Христовото завръщане“

Ето защо Исус в неделното Евангелие – припомни папата – „ни приканва да сме внимателни и да бдим“. Но кой е онзи, който е внимателен?“, запита папата:

„Това е онзи, който в шумотевицата на света, не се повлича от развлеченията или от повърхностното, а живее пълноценно и съзнателно, с безпокойство насочено предимно към другите“.

Така – поясни папата – можем да „доловим сълзите и нуждите на ближния, но и да разберем неговите, човешки и духовни способности и качества, опитвайки се да се противопоставяме на безразличието и жестокостите в света и да се радваме за съкровищата на красотата, които съществуват и трябва да се опазват“:

„Става въпрос да имаме разбиращ поглед, за да разпознаем както мизериите и бедностите на индивидите и обществата, така и богатството, скрито в малките неща от всекидневието, именно там, където Господ ни е поставил“.

А кой е бдителния човек?, запита още папа Бергольо:

„Това е тази, който приема призива да бди, т.е. да не бъде сломен от съня на отчаянието, от липсата на надежда, от разочарованието; и същевременно отхвърля загрижеността за многобройните суети, които изобилстват в света и за които, понякога, се жертва времето, личното и семейно спокойствие“.

„Да сме внимателни и бдителни – подчерта папата – са предпоставките да позволим на Бог да „нахлуе“ в нашия живот, за да му възвърне значението и стойността със своето присъствие, пълно с доброта и нежност“.

Накрая папата отправи молитва към Дева Мария, „за да ни води към срещата със своя син Исус, съживявайки нашата любов за Него“.

svt/ rv