Папата към мианмарските младежи: разнасяйте Евангелието сред страдащите

Последната среща на папа Франциск, преди да се сбогува с Мианмар, бе с младежите от страната, които изпълниха и изпъстриха катедралата на Янгун с цветовете на националните бирмански носии и със своите радостни лица. Литургията отслужена с тях бе истински празник на една млада вяра, на отговора към призива в проповедта на Свети Петровия приемник към младежите да бъдат „смели, всеотдайни и преди всичко радостни!“.

В катедралата на Янгун, посветена на Непорочното зачатие на Дева Мария, папа Франциск припомни на младежите от страната думите на свети Павел: „Вие сте радостната вест, защото сте конкретни знаци на вярата на Църквата в Христос, и ни дарявате безкрайна радост и надежда“. Но къде са радостните вести, пред толкова много неправда, бедност и мизерия в света?, се запита Франциск:

„Бих искал – каза папата – хората да знаят, че вие, младите мъже и жени в Мианмар, не се страхувате да вярвате в Благата Вест за милосърдието на Бог, защото то има едно име и един лик: Исус Христос. Като посланици на тази радостна вест, вие сте готови да отправите думи на надежда към Църквата, вашата страна, светът“.

„На света е необходима вашата страст за човешките права, за справедливостта и укрепването на любовта и на мира, дарени от Исус“, изтъкна папата пред мианмарските младежи, на които предложи предизвикателството да отговорят на въпросите от първото литургично четиво от посланието на свети Павел до Римляните (10, 14-15). Как ще вярват в Исус без да са чули да говорят за Него? Как ще чуят за Него без пратеник, който да Го възвести? Как може да има пратеник, ако не е бил пратен?

„За да чуете Исус да ви говори, трябва преди всичко да Го срещнете в молитвата. Да Му говорите, да споделяте с Него всичко онова, което е в сърцето ви: страхове, тревоги, мечти и надежди“.

Но как може да чуем да се говори за Исус без пратеник? Това е втория въпрос на свети Павел, но и мисията, която папата повери на младежите: „да бъдат ученици-мисионери, посланици на радостната вест на Исус, преди всичко сред връстниците и приятелите. Не се страхувайте да създавате смут, да задавате въпроси, които да подтикват хората към размисъл“, бе призива на папата:

„Затова, нека вашия глас да се чуе! Призовавам ви да викате силно, но не на глас, а с живота, със сърцето, превръщайки се по този начин в знаци на надежда за обезкуражените, протегната ръка за болните, гостоприемна усмивка за чужденците, грижовна подкрепа за самотните“.

„С края на литургията всички получаваме Христовия мандат да споделим с другите получените дарове - завърши папата. Но не сами, защото Исус върви с нас и ни приканва да Го следваме, както свети Андрей, който честваме днес. Не трябва да се втурваме напред с нашите сили“:

„Господ ще призове някои от вас да Го следват като свещеници и да се превърнат по този начин в „рибари на хора“. Други ще призове да се посветят на богопосветения живот, а други още ще призове към семейния живот, да бъдат любящи майки и бащи. Каквото и да е вашето призвание ви призовавам да бъдете смели, всеотдайни и, преди всичко, радостни!“.

svt/ rv