Нов свещеник за отците Салезиани в България

На 25 ноември в църквата „Успение Богородично“ в София бе огласена от радостния възглас: Достоен! По време на тържествената литургия за свещеническо ръкоположение на отец Донбор Жирва от общността на отците Салезиани. Първата литургията  на Дон Бор съслужи  с председателя на епископската конференция в България монс. Христо Пройков  и  свещеници от цяла България от ордените на салезианите, възкресенците, капуцините , както и всички приятели и енориаши от църква „Св. Йосиф в Казанлък, където работи младият свещеник.

„Не мисля, че е случайно, че Бог ме прати именно тук в България, защото вижда нуждите на тези най-бедни младежи с които работя. Бог ме призова, защото ме обича. Бих искал да засвидетелствам това й  на младите“, споделя младият свещеник.

Донбор Жирва е роден на 12 декември 1984 г. в Индия. Най-големият син от семейство на Емилда Жирва и Лео Вахланг. След като губи баща си едва на 11 години, той става главата на семейството. За да помогне шестимата си братята и сестрите, той е приютен  от енорийският си свещеник, който го свързва със Салезиантите на Дон Боско. Следва философия и специално се увлича от политология в Университета в Андра Падеш. Но заветът на светеца е да се приема за единствена политика молитвата „Отче Наш“. Затова завършва Богословие в Торино. През 2012 г. настоятелите от Рим го изпращат в Казанлък, за да служи на най-нуждаещите се.

Днес семейството на младият свещеник е още по-голямо. В Индия от сестра си Иванела има двама племенници, а другата му сестра Ибадая е монахия. Братята му все още следват и работят. На този важен ден те не са до него в храма, но споделят радостта на брат си, с цялото си сърце.

„Бих искал да съм добър свещеник, смирен и да служа на младите“, споделя още отец Донбор.

В проповедта си на литургията, монс Христо Пройков припомни първата мисъл на пристигналия в България мисионер през 2012, когато видял планините от самолета и с радост разбрал, че те приличат много на неговите в Индия. От този ден отец Донбор служи на най-бедните и нуждаещи се деца и младежи в Казанлък.

„Ти разбираш, че България е място – каза още монс. Пройков  - където можеш да бъдеш духовен ръководител на хората, които живеят в тази страна. Приемаш приятелството, което Бог ти предлага, чрез вечните обети. Всичко това в центъра на България в долината на розите – Казанлък.

Да правим всичко, казва Дон Боско, сякаш зависи от нас и да не забравяме, че всичко зависи от Него. Най-важно за приятелството е любовта, чистотата и смирението. Ти приемаш всичко това и наистина  го живееш. И ето на днешния ден се възцарява любовта, радостта с , която ти обсипваш нашите сърца, е радост, която носиш вътре в теб. Защото от днес с ръкоположението  ти си брат на Исуса Христа. Брат, който носи свещенството, който е самият Исус Христос.

Ето какво каза самият отец Донбор по време на първия си благослов: „Славя те Господи, за този дар на свещенството, който ми дари, чрез осветителните молитви и полагането на ръцете на нашият епископ Христо Пройков. Славя те Господи за моите родители, за майка ми, която не е тук телом и за баща ми, който Ти прибра при себе си. За техните жертви и грижи. Славя те Господи за нашата общност в България, за отец Петър Цвъркал, за всички събратя и тяхното братство и разбирателство“.

Храмът беше тесен за всички вярващи, които дойдоха да споделят радостта от ръкоположението на Дон Бор.  Празникът продължава в Казанлък.

За Радио Ватикана от София, Десислава Танчева