COMECE: дебатът за европейски проект да продължи в собствените страни

„Да се продължи дебата в собствените държави и в лоното на институциите, като се ангажират гражданите на всички нива на отговорност". Това е препоръката на Комисията на епископатите от Европейската общност (COMECЕ), след срещата, която се проведе във Ватикана от 27 до 29 октомври на тема „Да се преосмисли Европа“.

В комюнике Комисията поверява на 28-те национални делегации, съставени от епископи и представители на политиката, участвали в срещата, „задачата да продължат диалога за Европа. Старият континент е във вашите ръце“. Тази е и централната идея за „приноса на християните за бъдещето на европейския проекта“, откроила се по време на двудневната среща.

От българска страна на срещата взеха участие Апостолическия екзарх и председател на епископската конференция, монс. Христо Пройков, бившия посланник на България към Светия престол, Н.П Владимир Градев, г-жа Миглена Кунева, бивш еврокомисар, заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси, и Богдан Паташев, говорител на Епископската конференция на Католическата църква в България.

От своя страна COMECE потвърждава своята готовност за евентуални партньорства и поставя на разположение на своя интернет сайт всички ресурси и материали от срещата във Ватикана.

На 28 октомври папа Франциск прие участниците в двудневната среща, пред които настойчиво подчерта, че „първия и може би най-голям принос, който християните могат да дадат днес за Европа е да ѝ припомнят, че тя не е сбор от институции, а е съставена от човешки личности“. „Основите на Европа – припомни папата – са хората и общностите, които като християни искат и могат да допринесат за нейното изграждане. Основните камъни в този процес са диалога, приобщаването, солидарността, развитието и мира“.

Светият отец припомни, че една от основните ценности на християнството е именно „смисъла за човека, създаден по образ Божий“. За конкретен пример папа Франциск представи виждането на Свети Бенедикт за човека, което е коренно различно от това на римските или гръцките философи, и от тази на варварите: човекът не е вече просто един гражданин, нито слуга на властта, нито разменна стока, предназначена единствено за работа. „За свети Бенедикт не съществуват роли, а човешки личности, докато за съжаление днес, се наблюдава често, че няма работници, а икономически показатели, няма мигранти, а квоти“, т.е. всичко се свежда до цифри.

Ето защо – припомни папата – „да имаш едно лице, задължава към отговорност и поради тази причина християните трябва да помнят преди всичко, че Европа е създадена от човешко личности и да преоткрият чувството за принадлежност към една общност, срещу тенденцията наблюдаваща се на Запад, да се живее в самота, разбирайки погрешно понятието за свобода, подразбрана като задължение да бъдеш сам“. „Това за мен  е наистина много сериозно- сподели папата. Християните знаят, че тяхната идентичност се открива и откроява винаги в отношение с другите, и семейството е основното място за това откритие. Така както „хармоничния съюз на различията между мъжа и жената е по-истински и дълбок, когато е по-генеративен, способен да се отвори за живота и за другите. Ето защо, една общност е жива ако умее да приема различията, да създава нов живот, работа, иновация и култура“.

За папа Франциск „Европа трябва да бъде място за диалог, както бе в определен смисъл древната агора, не само икономическо пространство, а сърцевината на политиката“. Оттук и призова на папата „да се отдаде необходимото внимание на положителната роля на религията за обществото, както може да бъде например междурелигиозния диалог между християните и мюсюлманите в Европа.

Християните – изтъкна още папата – „са призвани и да спомагат политическия диалог и да възвърнат достойнството на политиката, разбрана като върховно служение към общото благо. За да си лидер днес е необходимо учение, подготовка и опит“, обобщи папата, поставяйки акцент и над необходимостта от едно подходящо формиране“.

За папата Европа трябва да бъде и едно „приобщаващо пространство, ценящо различията. В тази перспектива – подчерта той – мигрантите са ресурс, а не тежест и не могат да бъдат отхвърлени по собствено усмотрение“. Папа Франциск припомни също, че управниците трябва да се справят с миграционните проблеми с особено внимание, а от своя страна мигрантите трябва да „зачитат и приемат културата на приелата ги нация“.

Папа Франциск поясни, че „да работиш за едно приобщаващо общество, означава да се изгради пространство на солидарност, а не съвкупност от малки групички по интерес. А това на свой ред означава, да се грижиш за по-слабите и за подкрепата между поколенията“. Светият отец изтъкна, че „от началото на 70.те години на миналия век се наблюдава един безпрецедентен конфликт между поколенията. Това е така не само, защото в Европа има ниска раждаемост, и не малко са онези, които са били лишени от правото да се родят, но и защото се оказахме неспособни да предадем на младежите материалните и културни средства, за да се справят с бъдещето. Европа живее в едни своеобразен дефицит на памет - обобщи папата – и затова трябва да преоктие стойността на своето минало, за да обогати своето настояще и да предостави на потомствата едно бъдеще на надежда“.

Но за папа Бергольо Европа е призвана също да бъде „извор на цялостно развитие, така както го разбираше блажен Павел VI“. „Необходима е работа и са необходими подходящи трудови условия“, подчерта настойчиво папата. „Предоставянето на достойни трудови условия е най-добрия антинод срещу бездушевната глобализация“, която породи експлоатация и бедност. Задължение на правителствата е да активират отново онзи добродетелен кръг, който, „като се започне от инвестициите в полза на семейството и възпитанието, да спомогне мирното развитие на цялата гражданска общност“.

Последният камък за изграждането на Европа е правото на мир. Но – предупреди папа Франциск – „отделни и национални логики, заплашват да осуетят смелите мечти на Бащите, основатели. Ето защо, християните в Европа са призовани да бъдат насърчители на културата на мира, а това изисква любов към истината, без която не могат да съществуват истински човешки отношения, и търсене на справедливостта, без която подтисничеството се превръща в преобладаваща норма. Европа трябва да се ангажира за мира, за да не се загуби надеждата. Трябва да се следва мечтата на Бащите основатели за една обединена и хармонична Европа, общност от народи, желаещи да споделят една съдба на развитие и мир“.

Накрая папа Франциск призова християните „да върнат душата на Европа, следвайки примера на свети Бенедикт, който даде живот на едно пленително и неудържимо движение, което обнови лика на Европа, защото от вярата извира онази радостна надежда, способна да промени света“.

svt/ rv