Папата обяви 35 нови светци, свидетелствали любовта към Бог с живота си

Католическата църква има 35 нови светци, 30 мъченици от Бразилия, 3 от Мексико и двама свещеника от Европа, които папата провъзгласи на тържествена литургия на 15 октомври на площад Св.Петър. Новите светци не отвърнаха на Божията любов „с думи или за кратко“, а чрез собствения живот, до последен дъх“, каза папата в проповедта си.

По време на ритуала префектът на Конгрегацията за каноничните процеси кардинал Анджело Амато припомни накратко биографиите на новите светци. На литургията присъстваха официални делегации от Бразилия, Мексико, Италия и Испания.

Сред канонизираните са бразилските диоцезални свещеници Андре де Соверал и Амброзио Франсиско Феро, Матео Морейра и 27 техни другари, които са първите бразилски мъченици през 1645, обявени за блажени на Църквата от Йоан Павел II по време на Светата Година през 2000 г., която съвпадна и с 500 години от евангелизацията на Бразилия. Също тримата първомъченици на Мексико през 1527 и 1529 Кристофор, Антонио и Йоан; испанския свещеник Фаустино Мигез, основател на Конгрегацията на Дъщерите на Божествената Пастирка, живял между 18 и 19 в. и италианския свещеник капуцин Анджело да Акри, обиколил цяла Италия, проповядвайки, умрял през 1739.

В проповедта си, позовавайки се на Евангелието за деня в което Царството Божие е представено като сватбено тържество (Мат. 22, 1-14), папата припомни, че «Господ иска да чества сватбата с всеки един от нас: иска отношение както между един съпруг и една съпруга, не се задоволява ако само спазваме законите». Не иска отношение между «набожни подчинени и царя» или между «прилежни ученици и учителя», а «истинско общение в живота, изпълнено с диалог, доверие и прошка».

«Християнският живот е една история на любовта с Бог, в която Господ взима иницативата и в която никой не е привилегирован пред останалите, а всеки е привилегирован пред Бога – посочи папа Бергольо. «Можем да се запитаме, дали поне веднъж през деня изповядваме пред Господ нашата любов към Него; или сред много думи да Му кажем: «Обичам те Господи. Ти си моя живот». Защото, ако се изгуби любовта, християнския живот става стерилен, тяло бездуша, невъзможен морал, сбор от принципи и закони, без да имат едно защо».

«Ето опасността: един рутинен християнски живот, който се задоволява с нормалността, лишен от устрем, ентусиазъм и с къса памет – предупреди папа Франциск. Нека живеем със спомена от първата любов: ние сме обичани, поканени сме на сватбата, а нашия живот е дара, защото всеки ден е прекрасна възможност да отговорим на поканата».

Евангелието ни показва още една опасност, допълни папата: отказът от поканата: «многозина бяха поканени, но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия». Ключовата дума за разбирането на този отказ е думата моето. Поканените на сватбата предпочитат сигурността, самоутвърждаването, удобството...Но Бог, който е «против егоизма и автореференциалността», не се уморява и продължава да кани. Защото това е любовта; защото само по този начин може да се победи злото. Днес, този Бог, който никога не губи надежда,  ни приканва да постъпим като Него и живеем според истинската любов, да преодолеем примирението и капризите на нашия аз».

Накрая папа Франциск  посочи още един важен аспект от Евангелието: дрехата на поканените, която е задължителна. «Не е достатъчно да се приеме поканата, а да се облече и дрехата, нужен е навикът да живеем любовта всеки ден. Защото не може да се казва: Господи, Господи,  без да се изпълнява Божията воля  (Мат. 7,21). Нуждаем се всеки ден да се обличаме с Неговата любов и обновяваме нашия избор на Бога“.

„Канонизираните днес светци, мъченици, посочват този път – завърши папата. Те не са отговорили на Божията любов само на думи и за кратко, а с целия си живот до последен дъх. Тяхната всекидневна дреха  е любовта на Исус, онази любов с която ни обича до края на живота, оставяйки своята дреха и прошка на разпъващия го на кръста“. Папата призова да просим от Господ „всеки ден да обличаме сватбената дреха на Кръщението и да я поддържаме чиста“. Как? „Да не се страхуваме от прошката на Господ: това е първата стъпка, за да влезем в сватбената зала и честваме заедно с Него празника на любовта“.

dg/ rv