2017-10-14 16:21:00

Не е достатъчно да си член на Църквата, за да си наистина Христов


Литургията за XXVIII неделя през годината ни предлага евангелският откъс (Мт. 22, 1-14), в който Исус разказва притчата за поканените на сватбената трапеза.

 

"В онова време, Исус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:
царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си
и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат. Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.
Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия;
други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.
Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.
Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.
Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.
И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха - и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.
Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,
и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше. Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;
защото мнозина са звани, а малцина избрани“.

Актуален коментар на неделният евангелски откъс предлага отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани.

*******

Скъпи братя и сестри,

В днешното Евангелие отново се появява темата за избрания народ и новия народ. Бог беше приготвил пищна трапеза за своя народ, но той не е бил заинтересуван от това предложение. Евреите не само поругават, но и убиват Божиите пратеници. Гостите показват освен неуважение към домакина, но и своята омраза към него. По този начин те изцяло се отказват да имат нещо общо с този, който ги е поканил.

Подпаленият град е символ на последствията от грешните ни постъпки. Не изглежда реалистично един цар да запали цял град заради няколко неблагодарни гости. Това е само една метафора, че с нашите грешки причиняваме неприятности не само на нас, но и на околните.

Бих искал да обърна внимание на втората част на текста, където домакинът кани вместо предишните гости, всички тези, които слугите могат да намерят. И тук се разказва за времената на Църквата, за нашата действителност. Целият дом е изпълнен с нови гости. Христовата Църква по численост е много по-голяма от стария избран народ. Но не е достатъчно да си член на Църквата, за да си наистина Христов. Затова Бог веднага забелязва човека без сватбена премяна. Вярата трябва да си живее ежедневно и чрез конкретни дела. Затова нека се стараем да бъдем по-автентични в отношенията си с Бог. Амин.








All the contents on this site are copyrighted ©.