Литургия в Санта Марта: Добрият Самарянин ни разкрива тайната на Христос

Да се грижим за наранените, така както направи Добия Самарянин. В проповедта си на утринната литургия папа Франциск призова да „помагаме на онзи, който е в нужда, за да се изправи, така както направи Христос, който продължава да се моли за нас“. Вдъхновение за размишлението си папата почерпи от днешния евангелски откъс, в който Исус разказва притчата за Добрия Самаряни, който, за разлика от свещеника и левита, се спира и помага на полумъртвия, лежащ на пътя човек.

Притчата за Добрия Самарянин (Лк. 10, 25-37) е отговора на Исус към законника, който иска да го изкуши и постави на изпитание, питайки го „какво да направи, за да си спечели вечния живот“. Исус го потиква да каже „заповедта за любовта към Бог и ближния“ но законникът, който не знае как да излезе от „малкия капан устроен му от Исус“, пита кой е „неговия ближен“. Тогава, Исус му отговаря с притчата за Добрия Самарянин.

В тази притча главните действащи лица са шестима: разбойниците, полумъртвия човек, свещеника, левита, собственика на страноприемницата и самарянина, един езичник, който не принадлежи на еврейския народ. Христос винаги отговаря по „възвишен начин“, открои папата. В този случай, с една история, която иска да поясни именно неговата тайна, „тайната на Исус“.

Папа Франциск се спря на едно често срещано поведение. Разбойниците, си бяха отишли щастливи, защото ограбиха човека от всички негови блага и не ги интересуваше за неговия живот. Свещеникът, „който трябва да бъде Божи човек, и левита, който бе най-близо до закона, подминават полумъртвия човек, лежащ на пътя:

„Това е едно много обичайно поведение сред нас: да гледаме бедствията, да гледаме едно лошо нещо и да го подминем. А след това да прочетем за това във вестниците, украсено от скандални подробности или сензации. Докато, този езичник, грешник, който бе тръгнал на път, „вижда и се спира: изпитва състрадание“. Лука описва това много добре: видя го, смили се и се приближи, не се отдалечи: приближи се. Превърза раните му, изливайки елей и вино. Но не го остави. Качва го „на добичето си, откарва го в близката страноприемницата и се погрижи за него. На следващия ден, тъй като трябваше да си тръгне, той заплаща два денаря на собственика на страноприемницата, за да се грижи за него, и дори му казва, че ако „похарчи повече от тези два денаря, навръщане ще му заплати“.

Ето – каза папата – „това е тайната на Христос, който стана слуга, понизи себе си и умря за нас“. С тази тайна Исус отговаря на законникът, който искаше да Го изкуши. Исус е Добрия Самарянин и приканва този човек да прави същото. „Това не е детска приказка - каза папата на присъстващите на утринната литургия – а тайната на Исус Христос“:

„Размишлявайки над тази притча, можем да разберем по-дълбоко тайната на Исус Христос. Законникът си тръгна мълчалив и засрамен, но не разбра тайната на Христос. Можем би разбра онзи принцип, който приближава до разбирането на тази тайна: че всеки човек, трябва да гледа другия от горе, само когато трябва да му помогне да се изправи. Когато правим това ние сме тръгнали по правилния път, по пътя към Исус“.

Папата се спря също и на собственика на страноприемницата, който „не разбра“, но „бе удивен: удивен от срещата с някой, който правеше неща, които не бе чул да са правени“, изтъкна папа Бергольо. Удивлението на собственика на страноприемницата е „именно срещата с Исус“. Оттук и призива на папата да прочетем още веднъж десета глава от Евангелието според Лука и да си зададем някои въпроси:

„Аз какво правя? Дали съм разбойник, корумпиран, измамник? Дали съм свещеник, който гледа, вижда и поглежда на другата страна, подминава? Дали се доближавам, дали се грижа за онзи, който има нужда? Как се отнасям към многобройните рани, към многобройните наранени хора, които срещам всеки ден? Дали правя като Исус, ставайки слуга? Ще ни е от полза да се замислим над това, препрочитайки този евангелски откъс. Тук се разкрива тайната на Исус Христос, който дойде за нас грешниците, за да ни води и дари живота си за нас“.

svt/ rv