2017-09-28 13:46:00

Литургия в Санта Марта: смелостта да кажем истината за нашия живот


Не трябва да се страхуваме да казваме истината за нашия живот, а да осъзнаем и признаем греховете си пред Господ, за да ни спаси. Не трябва да се страхуваме от угризенията на съвестта, защото те са „симптом за спасение“. Ако посрещнем открито нашите грехове, без да ги прикриваме или „гримираме“,  Господ ще ни изцели. Този призив отправи папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозния дом Санта Марта във Ватикана.

Папата се позова на литургичното четиво за деня в което апостол Лука говори за недоумението на Ирод пред фигурата на Исус (Лук. 9,7-9), който някои свързват с Йоан Кръстител и Илия, а други го наричат пророк. Ирод не знае какво да мисли, но „усеща в себе си нещо, което не е любопитство, а угризение в душата, в сърцето“ - каза папата. Искаше да види Исус, за да се успокои. Искаше да види извършените от Христос чудеса, но Исус не направи това  пред него, след това го предаде на Пилат, а Исус заплати със смъртта си“. За папата „Ирод прикрива едно престъпление с друго“, „покрива угризението на съвестта с друго престъпление, както някой убива от страх. Следователно, угризението на съвестта не е обикновен спомен, а рана“, заключи папа Бергольо.

„Тази рана не се вижда, тя е скрита. Свикваме с нея и след това тя се анестизира. Но тази рана е вътре в нас и боли, тогава чувстваме угризение. Не само съзнавам извършеното от мен зло, но го усещам: в сърцето, в тялото, в душата, в живота. Оттук идва изкушението да прикрия угризението, за да не го чувствам повече“. Затова, „можем да наречем гласа на съзнанието което ни обвинява благодат, защото ни казва нещо.. От друга страна, никой не е светец и всички сме свикнали да гледаме чуждите, а не нашите грехове, съчувствайки на страдащите поради войни или от диктатори унищожаващи хората“.

Но как може да се освободим от тази рана, запита риторично папата? „Преди всичко с молитвата. Господ ще я чуе. След това изследвай своя живот и къде се намира болката. Поискай някой да ти помогне тя да излезе, а след това и дай име. Назови конкретно угризението на съвестта. Нужна е конкретност. Това е истинското смирение пред Бог“.

„Нужна е онази конкретност, изразена от децата при изповедта. Конкретността да кажеш какво си извършил, за да излезе истината“. Именно от децата трябва да научим „науката, мъдростта да обвиняваме самите себе си. Обвинявам се, чувствам болката, опитвам се да разбера откъде идва симптома и след това обвинявам себе си. Не се страхувайте от угризенията на съвестта, защото те са симптом на спасение. Страхувайте се ако ги прикривате, гримирате и маскирате. Бъдете ясни. Тогава Господ изцерява“.

„Нека Бог ни даде благодатта да имаме смелостта да обвиняваме себе си, за да поемем по пътя на прошката“, завърши папата.

dg/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.