Бог обича всички по еднакъв начин и дава възможност на всеки

„Или окото ти е завистливо, защото съм аз добър“ (Мт. 20, 1-16а)

В онова време Исус каза на учениците си тази притча:

„Царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си, и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си; като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни, и им каза: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха. Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото. А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни? Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите. А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите.И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий. А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий; и като получиха, зароптаха против стопанина и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата. А той отговори и рече на едното от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене? Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе; нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър? Тъй ще бъдат последните първи, и първите – последни“.

Евангелският откъс за XXV неделя през годината коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани.

******

Скъпи братя и сестри,

Днес Евангелието ни разказва за работниците в лозето, които са били изпращани там за да работят от стопанина в различни часове. Символиката на лозето е доста често срещана в Стария завет. Лозето символизира избрания Божи народ, а в по-широк смисъл и „мястото”, където се извършва спасението. Бог е поискал първо да се разкрие на Авраам и на неговия народ, но е искал чрез евреите да се обяви и на целия свят. Самият Исус казва за Своята мисия: „Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев” (вж. Мт. 15,24). Евреите са имали привилегирована роля, но това не е изключвало другите.

В днешния текст привидно Бог се представя като несправедлив стопанин, който не отплаща справедливо според вложените усилия. Тези, които са се трудили цял ден получават точно толкова, колкото тези, които са работили съвсем малко. Изглежда несправедливо, ако смятаме Бог за господар, а не за Отец. Много често се случва ние вярващите да се отнасяме към Бог както големия син към баща си от притчата за блудния син. Правим всичко, за да изпълним волята на Бог, но в замяна очакваме нещо. Така ние не се възприемаме като синове на Отца, а като Негови слуги. Бог обича всички по еднакъв начин и дава възможност на всеки. Той не ни дава нещо, за да ни се отплати и от днешните редове на Евангелието можем да разберем колко е важна безкористната любов, която е в състояние да приема ближния такъв, какъвто е. Амин.