Папата към новите епископи: придружавайте със смирение пътя на човека

„Човек продължава да зове за помощ в драматичните въпроси, които го засягат, да бъде бащински воден по пътя, изпълнен с предизвикателства, да бъде въведен в тайнствения стремеж към живот и щастие“. Това посочи папа Франциск в словото си пред новите епископи, получили титлата си през годината. Аудиенцията се състоя в Климентинската зала във Ватикана, в края на поклонничеството в Рим, организирано за прелатите от Конгрегациите за епископите и за Източните църкви. Срещата бе възможност за папата да опознае лично новите пастири и да обсъди с тях особеностите на полученото служение: задачата да бъдат свидетели на Евангелието и служението на Светия Дух, като предложат на „стадото си необходимото духовно и пастирско проникновение“, за да познава и осъзнава волята на Бог.

Дарът на Светия Дух, който „подкрепя и ръководи“, призован от Църквата над епископа, почива, обаче, „на крехки рамене“. По тази причина - продължи папата  - е изключително важно за водача на една общност „непосредствената и спонтанна всеотдайност в подчинението на Бог“. „Епископът не може да приеме за даденост такъв висок и трансцедентен дар, като че е придобито право“, необходимо е непрестанно да го измолва, признавайки пред Бог че е като „дете, макар и многогодишно, което не знае как да се коригира“.

„Само онези, водени от Бог имат званието и властта да бъдат предложени за водачи на другите, а проникновението се ражда в сърцето и ума на епископа, чрез неговата молитва“, изтъкна папата.

Проникновението, поясни Светият Отец, е благодат от Светия Дух, дарена на „верния и свят Божий народ“, надарен с чувството за вяра, „което го прави способен да усеща с Църквата (cum Ecclesia)“. За епископа „това е дар, получен сред народа и ориентиран към спасението му“, той „не е самодостатъчен ‘баща господар’, нито уплашен и изолиран ‘самотен пастир”. Проникновението на епископа е следователно винаги колективно действие, споделяно в мирен диалог с другите: със събратята в епископата, със свещениците и с вярващите миряни.

„Затова ви приканвам - продължи папата - да задълбочите способността си да се вслушвате, да израствате в свободата да се отказвате от гледната си точка, за да приемете тази на Бог“. Вашата мисия - изтъкна той - трябва да се живее „без самоизтъкване или нарцисизъм“ и със смирение „относно собствените ви проекти и послушание към Евангелието, Учителната власт, нормите на Църквата и конкретната ситуация на хората“. Папата подчерта също че: „проникновението (...) е противоотрова срещу непреклонността, защото едно решение не винаги е валидно навсякъде“.

Друга препоръка, която папата отправи към епископите бе да „се отнасят с особена деликатност“ към културата и набожността на хората, които заслужават внимание и диалог. Ето защо те се призовани да „съпътстват“ и така да помагат да узрее във всеки вярващ, в общността и в обществото способността да избира и реализира доброто, пожелано от Бог в многостранните „гънки на реалността“. Нека не забравяме, че е от съществено значение да се „възпитаваме в Божието търпение и в Неговия час, който никога не е нашият“, като приемаме скритата благодат на настоящето и не губим от поглед Неговия „промисъл на любов, който ни превъзхожда“.

svt/ rv