2017-09-13 13:26:00

Папа Франциск: любовта на Христос е по-силна от смъртта


„С моята визита пожелах да благословя усилията“ на колумбийския народ в помирителния процес за излизането от половинвековния вътрешен конфликт, който нанесе трудни за изцеление рани. Това каза папа Франциск на генералната аудиенция на площад „Свети Петър“, която посвети на своята току що завършила апостолическа визита в Колумбия. Не случайно избраното мото на папската визита бе „Да направим първата стъпка“ в един път, „който вече започна с помощта на Бог“, подчерта папа Бергольо.

 Светият отец изрази своята благодарност към президента, властите, епископите, но преди всичко на колумбийският народ, споделяйки, че „е останал силно впечатлен от радостта на хората, въпреки огромните страдания“. Това бе пътуване – каза папата – „по време на което получих свидетелството на този народ, което е богатство за цялата Църква“. Един народ на надеждата, изразена според папата, от многобройните бащи и майки, които вдигаха своите деца, за да бъдат благословени от папата. „Те вдигаха децата си към мен с гордост, сякаш искаха да ми кажат: това е нашата гордост! Тази е нашата надежда!“. И тогава си помислих: народ, способен да ражда деца и способен да ги показва с гордост и като надежда, е народ с бъдеще. И това ми хареса много!“, каза папата.

Колумбия – продължи папата – „е страна с дълбоки християнски корени и ако това от една страна прави още по-остра болката за трагедията, от друга е гаранция за мира“. Въпреки че Лукавия „искаше да раздели народа“, красноречиво е, че „любовта на Христос е по-силна от смъртта“, каза още папа Франциск.

С визитата си папата пожела „да занесе благословията на Христос“ над онова желание за мир, което се долавяше от очите на хилядите деца и младежи, изпълнили централния площад на Богота, първи етап от папското посещение. Една сила на живота, прогласена и от природното изобилие. „Колумбия е втората страна в света по биоразнообразие“, изтъкна папата. „В столицата на страната се срещнах с всички нейни епископи и с Управителния комитет на Латиноамериканската епископска конференция“.

Темата за помирението, кулминационен момент на визитата, бе главния действащ герой във втория етап, с визитата във Вилависенсио. Сутринта в този град, на литургия бяха обявени за блажени на Църквата епископ Хесус Емилио Харамиьо Монсалве и свещеника Педро Мария Рамирес Рамос. „Върху кръвта на тези истински мъченици, убити заради вярата и много други свидетели на справедливостта се основава мира“, припомни папата. За Светия отец „запознаването с техните биографии бе трогателен, до сълзи, момент: сълзи на болка и същевременно на радост. Пред техните реликви, Божият народ почувства силно своята идентичност, с болка за многото, твърде многото жертви, и с радост за милосърдието на Бог“.

Милосърдието и истината ще се срещнат“. Този стих от Псалма, прогласен в началото на аудиенцията, съдържа пророчеството на онова, което се случи след това, пак във Вилависенсио, с голямата среща за Националното помирение, на която взеха участие жертви на насилието от една десетилетна война, военни и полицаи, но също бивши бунтовници от FARC. „Пророчески думи, въплътени в историите на многобройни свидетели, говорещи от името на многобройни хора, които изхождайки от своите рани, с благодатта Христова, се отвориха за прошката и помирението“, каза папата.

Християнският живот като звание и мисия, беляза следващия ден с визитата в Меделин: когато християните се превръщат в „сол, светлина и квас“, плодовете са изобилни, като приемните домове, където деца, наранени от живота, могат да намерят едно ново семейство и са обичани. Такъв е приемния дом Hogar San Jose, който папата посети в Меделин. Други плодове са званията, насърчени по време на незабравимата среща с богопосветените.

И накрая, Картаген, градът на свети Педро Клавер, апостол на цветнокожите роби, които биваха депортирани в този град. Акцент на този последен етап от апостолическата визита бе „насърчаването на човешката личност и нейните основни права“. Свети Педро Клавер и света Мария Бернарда Бютлер показаха именно, че „пътя към истинската революция не е на идеологията, а този на Евангелието, което наистина освобождава хората и общността от миналите и, за съжаление, настоящи робства. В този смисъл – завърши папата – да се направи първата стъпка, означава да се докосне плътта на ранения брат, с Господ, който стана роб за нас“. Нека всеки един колумбиец „с помощта на Дева Мария от Чикинкира, да може всеки ден да прави първата стъпка за изграждането на мира“, бе пожеланието на папата, в приемственост с двамата римски първосвещеници посетили преди него Колумбия, блажен Павел VI и свети Йоан Павел II.

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.