Папата от Вилависенсио: помирението не е легитимиране на несправедливостите

Помирението не може да се използва за адаптирането към ситуации на несправедливост. То се конкретизира и консолидира с приноса на всички. Необходимо е някои да намерят смелостта да направят първата стъпка в тази насока, без да чакат другите да я направят“. Това бе един от акцентите в проповедта на папа Франциск по време на литургията във Вилависенсио, земеделско-промишлен град и важен търговски център в Колумбия, в третия ден от апостолическата му визита в латиноамериканската страна: ден белязан от помирението и беатификацията на двама мъченици, убити от омраза към за вярата.

Самолетът на папа Франциск кацна на половин час закъснение на военното летище на Вилависенсио. При пристигането си на огромното поле „Катама“, папата бе посрещнат от група жители на региона на Лянос Ориенталес и получи в дар един бастун и една традиционна шапка.

Литургията бе отслужена в деня, в който Църквата отбеляза раждането на Дева Мария. В началото папата оглави ритуала за беатификацията на един епископ и един свещеник, мъченици и жертви на безсмисленото насилие, белязало живота на страната повече от шейсет години. Това са монс. Хесус Емилио Харамио Монсалве, епископ на Араука, убит след варварски мъчения през 1989 от бунтовниците на Армията за национално освобождение, и отец Педро Мария Рамирес Рамос убит през 1948 от бунтовниците, които са го смятали за поддръжник на консерваторите.

В деня, в който Църквата чества рождеството на Мария, „новата зора, която възвести радостта на целия свят“, папа Франциск подчерта ролята на жената в контраст „с все още съществуващите патриархални и сексистки нагласи“. Папа Франциск припомни, че в евангелието за празника говори за родословието на Исус, което „не е просто списък от имена, а една жива история, историята на един народ, с който Бог вървя, и ставайки един от нас, пожела да ни възвести, че в неговата кръв тече историята на праведните и грешниците, че нашата история не е асептично спасение, направено в лаборатория, а конкретно, на живот, който върви“.

Също народа на Колумбия – продължи папата – „е народ Божи; също тук можем да цитираме родословия пълни с истории, изпълнени с любов и светлина; но и истории на сблъсъци, обиди и смърт… Колко от вас могат да разкажат за изгнаничество и отчаяние! Колко жени, в тишина, са се справили сами, и колко доблестни мъже се опитаха да оставят настрана омразата и насилието, с желанието да съчетаят справедливостта и добротата!“.

„Как можем да позволим на светлината да влезе? Кои са пътищата на помирение?“, се запита папата.

„По примера на Мария – каза той – трябва да кажем „да“ на цялата история, а не на част от нея; като Йосиф, да оставим настрана страстите и горделивостта; като Исус Христос, да се натоварим, да приемем, да прегърнем тази история, защото тук сте вие, всички колумбийци, тук е това, което сме… е и това, което Бог може да направи с нас, ако кажем „да“ на истината, на добротата и помирението. А това е възможно само ако изпълним със светлината на Евангелието нашите истории на грях, насилие и сблъсъци“.

Помирението – поясни папа Франциск – „не е една абстрактна дума; ако беше така, тя ще породи стерилност и разделение. Да се помириш, означава да отвориш врата на всички и на всеки, изживял драматичната реалност на конфликта. Когато жертвите надделеят разбираемото изкушение за отмъщение, се превръщат в по-достоверни главни действащи лица в процесите за изграждането на мира. Необходимо е някои да намерят смелостта да направят първата стъпка в тази посока, без да очакват от другите да го направят. Достатъчен е само един добър човек, за да има надежда! И всеки един от нас може да бъде този човек!“, каза папата.

Но това – уточни папата – „не означава да се отхвърлят или прикрият различията и конфликтите. Не е легитимиране на личните или структурни несправедливости. Прибягването към помирението не може да послужи за адаптирането към ситуации на несправедливост. По-скоро, както поучаваше свети Йоан Павел II, е среща между братя, готови да преодолеят изкушението на егиозма и да се откажат от опитите за псевдо-справедливост“.

Накрая в проповедта си папата припомни закрилата на Творението. „Тази прекрасна среда, трябва кажем нашето „да“ на помирението; това „да“ трябва да включи и нашата природа“. Папа Франциск цитира думите от песента на известния колумбийски музикант Хуанес, в която се казва: „Дърветата плачат, те са свидетели на дългите години на насилие. Морето е кафяво и смесва кръвта със земята“.

В края на литургията, след поздравителните слова на епископ Ортега, папа Франциск призова вярващите да се присъединят към неговата молитва за жертвите и разселените от земетресението, засегнало Мексико в нощта на 8 септември и от урагана „Ирма, който унищожи зоната на Карибските острови. „В този момент искам да ви изразя моята духовна близост към всички онези, които страдат от последиците на земетресението, което засегна Мексико, причинявайки смъртта на много хора и огромни материални щети“, каза папата. „Моля се за всички, които загубиха живота си и техните семейства“, прибави той, уверявайки, че следи „отблизо и развитието на урагана „Ирма“, който оставя зад себе си много жертви и масови щети, оставяйки хиляди хора без дом. Нося всички в сърцето си и се моля за тях. Моля ви да се присъедините към това намерение“, завърши папата.

svt/ rv