Франциск в Колумбия, страна между войната и мира

Колумбия, която папа Франциск ще посети от 6 до 11 септември е страна, която навлезе в един нов исторически етап, въпреки че все още с много неизвестни и несигурност: обезоръжаването на военните сили на най-важната и стара военна групировка в Латинска Америка и следователно, както се надяват милиони колумбийци, края на гражданската война, започнала преди повече от половин век.

Изглежда невероятно, че този ужасен конфликт, за който заплатиха с живота си около 220 хиляди души, бе окончателно разрешен – поне от политическа и правна гледна точка – не „по военен начин“, както от десетки години проповядва една част от колумбийските политици, а чрез търпелив диалог, в който президента Хуан Мануел Сантос, никога не спря да вярва – понякога дори без повод за надежда – за което бе награден с Нобеловата награда за мир 2016. Трябва веднага да се подчертае, че в това предизвикателство, президента Сантос винаги е имал, в личния и обществен живот, подкрепата и насърчението на папа Франциск и естествено на местния епископат, който в сложния процес на преговорите (започнал между 2011 и 2012 и завършил по време на срещата през 2016 в Хавана, Куба, между Сантос и лидера на FARC, Тимолеон Хименес, познат като Тимошенко), има важна и решаваща роля.

Двама свещеници мъченици са новите блажени на Църквата

Двамата нови блажени на Църквата, монс. Хесус Емилио Харамиьо Монсалве и отец Пиетро Мария Рамирес Рамос, които папата ще обяви в Колумбия са символ на въжделенията на колумбийската нация: истина, справедливост и помирение след 70 години непрекъсната гражданска война, коствала живота на повече от 500 хиляди души. Литургията с двете беатификации, която Франциск ще предстоятелства на 8 септември във Вилависенсио ще бъде кулминацията и сърцето на ХХ международна апостолическа визита. Светият отец желае да придружи, по най-близкия и видим начин, не само крехкия и сложен път към дълготрайния и истински мир, започнат от колумбийския народ, но също да постави в центъра на този процес множеството жертви, по-голямата част от които почти винаги са невинни граждани.

С мирното споразумение подписано с бившата военна групировка на FARC през октомври м.г., Колумбия не само се опитва да приключи с годините на политическо и идеологическо насилие от сблъсъците с марксистко-ленинистките военни групировки, започнали в началото на 60.те години на миналия век, но също и с многобройните „наследства“ от предишния период 1948-1958, познат като „La Violencia“, по време на който водеха военни сражения Консервативната и Либералната партии. Това десетилетие на кръвопролития завършва след подписването на споразумение между двете партии и възстановяването на демокрацията. От 1948, годината на убийството на католическия либерален лидер Хорхе Елиесер Гайтан, причина за началото на гражданската война, допреди няколко месеца, изминаха 70 години, убитите са повече от 500 хиляди, от които поне 220 хиляди в периода между 1960 и 2016.

На път към мира…

Колумбия ще бъде шестата латиноамериканска държава, посетена от папа Франциск от началото на неговия понтификат. С предстоящата визита папата ще отбележи 27 дни на свети Петрово служение в Латинска Америка, неговата земя, която той обича много и познава добре. Именно Колумбия е страната, която Бергольо посещава често по време на своята дейност, свързана със Съвета на епископските конференции на Латинска Америка, който от началото на своето основаване, в далечната 1956, помества своето седалище в колумбийската столица на Санта Фе де Богота.

Предизвикателствата за постигането на истинския и дълготраен мир

От около шест месеца Колумбия е страна „отправила се по пътя към мира“ и за сега изглежда, въпреки силните вътрешни и външни съпротиви, че процесът консолидира своята необратима позиция, условие, което, по време на полета на връщане от Азербайджан (2 октомври 2016), бе поставено от папа Франциск като съществено преди да се ангажира за осъществяването на своята апостолическа визита: „Аз бих искал да отида, когато всичко бъде „затвърдено“, каза тогава папа Бергольо.

Сега, този момент настъпи. Мирният процес е в хода и всички негови основни и стратегически условия са спазени, както от страна на правителството, така и от страна на бившата бунтовническа групировка. За да стане този процес още по-решителен и окончателен, липсват само още няколко условия: първото е Мирно споразумение с втората въоръжена групировка, Армията за национално Освобождение, а това зависи от напредъка в преговорите между страните, които в момента се провеждат в Еквадор.

Второто условие е може би по-трудно, както показват някои последни демоскопични изследвания, а именно, че голяма част от колумбийското население трябва сериозно и трайно да осъзнае, че мирът е необходим и наложителен и преди всичко да остави настрана две много разпространени чувства: от една страна фатализма на онзи, който е роден и израснал сред насилието и следователно го смята за нормално, от друга недоверието в политиката и в политиците, които твърде дълго време изграждат своите изборни успехи, използвайки мира и войната като демагогски артефакт.

Присъствието и учителната власт на папата в четири важни и стратегически града в страната – Богота, Вилависенсио, Меделин и Картахена – несъмнено ще бъде решаващо и за преодоляването на тези забавяния, които колумбийките епископи смятат за съществени за постигането на истинския, реален и дълготраен мир.

svt/ vat.ins