Папа Франциск: вярата не е бягство от проблемите, а подкрепа в живота

За Църквата „гаранцията срещу корабокрушението е вярата в Христос и неговото слово, а не способностите и качествата на хората. Вярата не e бягство от житейските проблеми, а е подкрепа по пътя на живота и дава смисъл на този живот“. Това каза папа Франциск в краткото си размишление на неделната молитва „Ангел Господен“, коментирайки евангелският откъс предложен от неделната литургия. В него се разказва за Исус, който се отправя към лодката на своите ученици, вървейки по водата. Лодката е в средата на езерото, блокирана от силен насрещен вятър. Когато учениците виждат Исус да идва, вървейки по водата, те го мислят за „привидение“ и се изпълват със страх. Но Той ги уверява, като им казва: „Дерзайте, Аз съм, не бойте се“. Петър, с присъщия си темперамент, Му казва: „Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата“; и Исус го вика при себе си, казвайки му: „Ела!“. Петър слиза от лодката и се отправя по водата към Исус, но заради силния вятър се уплашва и започва да потъва. Тогава, с висок глас вика към Исус: „Господи, спаси ме!“, и Исус му протяга ръката си и го хваща.

Този разказ – каза папа Франциск – „е богат на символика и ни подтиква да се замислим за нашата вяра, било то като отделни личности, било като църковна общност. Лодката е животът на всеки един от нас, но също и на Църквата; насрещният вятър са трудностите и изпитанията. Молбата на Петър: „Господи, заповядай ми да дойда при теб!“ и неговия вик: „Господи, спаси ме!“, наподобяват много на нашето желание да чувстваме близостта на Господ, но също страха и терзанията, които придружават най-тежките моменти от нашия живот и живота на нашите общности, белязан от вътрешна слабост и външни трудности“.

На Петър, в онзи момент, не са достатъчни сигурните думи на Исус, които са като въжето  за което да се хване, за да се справи с бурните води. „Това може да се случи и на нас – предупреди папа Бергольо - Когато не се държим здраво за думите на Господ, а се утешаваме от това, което ни казва хороскопа или някой гадател, започваме да потъваме. Днешното евангелие ни припомня, че вярата в Господ и в неговото слово, не ни открива един път, по който всичко е лесно и спокойно; не ни предпазва от житейските бури. Вярата ни дава увереността за едно Присъствие, което ни подтиква да се справим с екзистенциалните бури, сигурността за една ръка, която ни сграбчва, за да ни помогне да преодолеем трудностите, показвайки ни пътя, дори когато навън е тъмно. Вярата не е бягство от житейските проблеми, а ни подкрепя по пътя на живота и дава смисъл на този живот“.

Този епизод – продължи папата – „е също един прекрасен образ за реалността на Църквата от всички времена: една лодка, която по своя път се сблъсква с насрещни ветрове и бури, които заплашват да я обърнат. Онова, което я спасява не са смелостта и качествата на нейните хора: гаранция срещу корабокрушението е вярата в Христос и неговото слово. В тази лодка ние сме на сигурно място, въпреки нашите нищожества и слабости, преди всичко когато на колене се прекланяме пред Господ, като учениците, които накрая „Му се поклониха и казаха: „Наистина, Ти си Синът Божий!“.

Нека Дева Мария – бе накрая молитвата на папа Франциск – „ни помогне да постоянстваме крепки във вярата, за да устоим на житейските бури, да останем в лодката на Църквата, отхвърляйки изкушението да се качваме на очарователните, но несигурните лодки на идеологиите, модите и празните думи“.

svt/ rv