Осем века от "Прошката от Асизи"

„Прошката от Асизи“ или Индулгенцията на Порциункола: вече осем века, на 1 и 2 август, милиони поклонници могат да се възползват от тази уникална и изключителна привилегия: на открият мира и прошката, изпросени от свети Франциск в онези нощ на силна и дълбока молитва на 2 август 1216.

Особено тържествено бе честването тази година на празника на „Дева Мария на Ангелите“, тъй като съвпадна с закриването на честванията за 800 години от Прошката от Азиси, юбилей чието начало бе дадено на 2 август миналата година от кард. Гуалтиеро Басети и обогатен от поклонничеството на папа Франциск до Порциункола два дни по-късно, на 4 август 2016.

Литургията за закриването на Юбилея в Асизи бе предстоятелствана от ватиканския държавен секретар, кард. Пиетро Паролин, който в проповедта си припомни, как свети Франциск „сияещ от радост, че е получил от папа Хонорий III разрешението за индулгенцията… не сдържа радостта си и възкликва: „Братя мои, искам всички да ви изпратя в Рая“.

„Това са думи – каза кард. Паролин – които сочат също основната мисия на Църквата, която е да спомага срещата между Бог и човешките същества, да изгражда солидни мостове между Небесата и Земята, да показва пътя на спасението, предложен на всички, а не ограничен само за малки групи от знаещи“.

Кард. Паролин даде за пример, както малката църква на Порциункола, така и витлеемската пещера и светия дом в Назарет, които – каза той – „са доказателство, че безкрайното божествено милосърдие се изявява в малки и ограничени пространства. Бог използва каналите на смирението, избирайки периферни мести и деликатни знаци“. Ватиканският държавен секретар поясни и причината поради която бог избира малките за своя необятен промисъл: „Само съществуването на Бог, който е любов, може да поясни това движение на Създателя от високото към ниското, ставайки малък, слаб и зависим от човешките грижи. Как да не издигнем радостни химни и да не величаем Господ за всичко що върши? Как да не се радваме за добротата, която не се ограничава само до себе си, а иска да се разпростре и дари; която от любов приема да бъде ранена, отхвърлена, прикована на един кръст?“, възкликна кард. Паролин.

Накрая, преди да изпроси благословията и закрилата на Майката Божия, кард. Паролин призова всички да приемем призива на този „празник, от това свято място, от примера и живота на свети Франциск, да гледаме с нови очи реалността“.

svt/ rv