Папата: нека предаваме мечтите си на днешната младеж

Папа Франциск предстоятелства литургията по случай 25 години от своето хиротонисване, проведена  в  капела „Поалина“ на апостолическия дворец.  Пред присъстващите кардинали, Светият Отец изтъкна, че „ние не сме геронтокрацията на Църквата, а дядовци, които мечтаят“.

В своята напълно импровизирана проповед Папата посочи, че „диалогът между Бог и Авраам започва с думите „Излез от отечеството си“ и продължава с три заповеди: стани, погледни, надявай се. „Стани“, тоест върви, не стой неподвижен. Ти имаш задача, имаш мисия, която трябва да изпълняваш в движение. Не стой седнал, изправи се на крака…  И Авраам е бил постоянно в движение. Символът на това е палатката: в книгата „Битие“  се казва, че Авраам винаги се е придвижвал с палатка… никога не е построил дом за себе си. Само е изградил олтар, за да се прекланя пред Онзи, който му бе наредил да стане и да бъде винаги на път“.

Папа Бергольо посочи, че другият императив е „Гледай“: „Вдигни очите си и от мястото, на което се намираш сега, погледни на север и на юг, на изток и на запад. Гледай хоризонта, не издигай стени, гледай винаги. И върви напред…“.

Третият е „Надявай се“: „Стани, гледай, без никакви стени, надявай се, надеждата е без стени, а само хоризонти“, заключи папа Франциск, като добави: „Но когато Авраам е извикан, той е бил приблизително на нашата възраст, трябвало е да се пенсионира, за да си почива… Започнал е на тази възраст… стар човек, с тежестта на старостта, онази старост, която носи болки, болести… „а все едно, че е бил младеж: стани, върви, като скаут,  гледай и надявай се“. Папата посочи: „И тези думи на Бог са и за нас, които сме на възрастта на Авраам… приблизително…тук има и някои млади, но повечето са на онази възраст и днес на нас Бог ни казва същото: стани, гледай, надявай се. Казва ни, че не е време да затваряме живота си, нашата история… Господ ни казва, че нашата история  е все още отворена, отворена докрай, отворена за мисия и с тези три императива ни показва мисията: стани, гледай, надявай се.

Папата отбеляза, че „някой, който не ни обича, казва, че ние сме геронтокрацията на Църквата: това е подигравка. Той не разбира какво казва. Ние не сме старци, ние сме дядовци и ако не чувстваме това, трябва да изпросим благодатта да го почувстваме – дядовци, към които гледат нашите внуци. Дядовци, които да дадат смисъл на живота им,  чрез своя опит.  Дядовци, които не са меланхолично затворени в историята на живота си, а отворени да дават…. Ние сме дядовци, призвани да мечтаем и да предаваме мечтите си на днешната младеж: тя има нужда от това. Защото тя ще почерпи от нашите мечти силата да гледа напред и да изпълнява задачите си“.

В края на литургията, Папа Франциск благодари на присъстващите кардинали и на доайена на кардиналската колегия, кард. Анджело Содано за встъпителното му слово, като посочи, че по повод на тази годишнина, „искам прошка за моите грехове, благодаря на Бог за постоянството във вярата, надеждата и любовта, и благодаря много на това братско общество, като моля Бог да ви благослови и да ви придружава по пътя на служението за Църквата“.

man / rv