Папа Франциск: всички и винаги сме обичани от Бог

„Не съществува проклятие върху нашия живот, защото всички сме обичани от Бог, добри и лоши“. Това посочи папа Франциск на генералната аудиенция, която този път, по причина на топлото време, проведе на две различни места. Преди да се отправи с открия папамобил към площад „Свети Петър“, където от ранната утрин го очакваха 12 хиляди вярващи и поклонници, папата се срещна във ватиканската аула „Павел VI“ с болните, които всяка сряда присъстват на аудиенцията, седнали на първите редици сред поклонниците. За тях бе отредено този път специално място в прохладната аула „Павел VI“ от където имаха възможността да проследят останалата част от аудиенцията на площада чрез огромен максиекран. „Но не си свързва само този максиекран – каза папата – защото Светя Дух е този, който преди всичко създава единството“.

В центъра на папския катехизис бе нуждата от любов във всяко човешко същество и сигурността от безусловната любов на Бог към всеки един от нас.

„Никой не може да живее без любов, но е едно от най-лошите робства това да смятаме, че любовта трябва да се заслужи“. Така папата започна своята катехистична беседа, част от цикъла беседи посветени на християнската надежда“. Според папа Бергольо една част от терзанията на съвременния човек, произлизат именно от убеждението, че „ако не сме силни и красиви, никой няма да се интересува от нас“.

„Много хора днес търсят една видимост, единствено за да запълнят една вътрешна празнота: така сякаш сме хора вечно нуждаещи се от одобрение. Но представете си един свят, в който всички просят причини, за да предизвикат вниманието на другите, но никой не е готов да обича безвъзмездно другия? Представете си един такъв свят… един свят без безвъзмездна любов… Изглежда един човешки свят, но в действителност е един ад“, каза папата.

Понякога – продължи Светия отец – „зад привидно необяснимите поведения се крие един въпрос: не заслужавам ли да бъда обичан? А когато един подрастващ се чувства необичан, може да се породи насилието. Не съществуват лоши хора, съществуват нещастни хора. Именно любовта е тази, която изцелява от нещастието: размяната на погледи. А между Бог и нас, Бог е този, който пръв ни погледна:

„Бог пръв ни обикна. Бог не ни обича, защото в нас има някаква причина, която поражда любовта. Бог ни обича, защото самия Той е любов, а любовта, по своето естество, има тенденцията да се разпространява, да се дарява. Бог дори не свързва своето благоволение с нашето обръщане, нещо повече, то е следствие от любовта на Бог“.

Любовта на Бог е безусловна. Бог ни обичаше дори, когато бяхме грешни. „Кой от нас е способен да обича по този начин? Само онзи, който е баща или майка!“, каза папата.

„Спомням си за многобройните майки от моя предишен диоцез, чакащи на опашка, за да влезнат на свиждане в затвора. И не се срамуваха. Тяхното дете бе в затвора, но това е тяхното дете“.

Бог прави същото с нас: ние сме неговите възлюбени чеда!:

„Но дали е възможно Бог да има чеда, които да не обича? Не! Всички ние сме възлюбени чеда на Бог. Не съществува никакво проклятие върху нашия живот, а единствено любвеобилните думи на Бог, който ни създаде от нищото. Истината за всичко е тази връзка на любов, която свързва Отца със Сина чрез Светия Дух, връзка в която сме приети чрез благодатта. В Него, в Исус Христос ние сме обичани и желани. Съществува Някой, който запечата в нас една изначална красота, която никой грях, никое погрешно решение е способно да заличи“.

Завършвайки своята катехистична беседа, папа Франциск се обърна към вярващите с въпроса: кое е лекарството, което може да промени сърцето на един нещастен човек? Любовта! Но как можем да накараме един човек да се почувства обичан? Преди всичко трябва да го прегърнем: да го накараме да почувства, че е желан, че е важен и да престане да бъде тъжен. Любовта призовава любовта, по-силно отколкото омразата призовава смъртта. Исус не умря и не възкръсна за себе си, а за нас, за да ни бъдат простени греховете. Ето защо, това е време на възкресение за всички ни: време да избавим бедните от отчаянието, преди всичко онези, които лежат в гроба от един период много по-дълъг от три дни. Нека полъхне тук, върху нашите лица, вятъра на освобождението. Нека покълне тук дара на надеждата. А надеждата е тази, че Бог Отец ни обича такива каквито сме: обича ни винаги и всички: лоши и добри!“.

svt/ rv