Папата: милосърдните дела ни освобождават от егоизма

Милосърдните дела не трябва да са като „подаянията“, за да ни е чиста съвестта, а трябва да бъдат „споделяне и участие в страданията на другите, дори това да ни създава неудобства и неприятности“. Това каза папа Франциск на утринната литургия в параклиса на религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана, в деня в който Църквата чества свети Бонифаций, мъченик.

За размишлението си папата почерпи вдъхновение от откъса от старозаветната книга Товит, предложен в първото литургично четиво (1,3; 2, 1-8). В него се разказва за един праведен човек на име Товит, който подкрепя своите бедни сънародници, намиращи в изгнание в асирийската земя, рискувайки дори с живота си. „Товит се измъчва вътрешно за страданията на другите“, каза папата, който припомни 14.те телесни и духовни милосърдни дела. „Да вършиш тези дела – каза епископът на Рим – не означава просто да споделяш това което имаш, а да страдаш заедно с онзи, който страда“.

„Милосърдни дела не се вършат, за да ни е чиста съвестта: едно добро дело, за да съм спокоен и да се освободя от някаква тежест. Не! Да вършиш милосърдни дела, означава да поемеш върху си болката на другите. Споделянето и поемането на страданието на другия винаги вървят заедно!“.

„Но дали съм способен да споделям? Дали съм щедър? Дали страдам и аз, когато виждам човек, който страда и е в трудност?“, запита риторично папата.

Първото четиво разказва още за Товит, който погребва своите сънародници, рискувайки с това живота си. „Да вършиш милосърдни дела – каза папата – означава също да рискуваш. Колко пъти се рискува? Нека само си спомним тук в Рим по време на войната, колко хора рискуваха, като започнем от Пий XII, укривайки евреите, за да не бъдат убити или депортирани. Рискуваха с живота си. Но спасяването на живота на тези хора бе едно милосърдно дело!“.

Папата се спря и на факта, че „вършейки милосърдни дела е възможно да бъдеш осмиван, както се случва с Товит. Който върши милосърдни дела е смятан за човек, който върши безумни неща вместо да си стои спокоен и да мисли за своите интереси. Например, един мой приятел е болен и ми се иска да го посетя, но предпочитам да си остана вкъщи и да гледам на спокойствие телевизия. Милосърдните дела винаги създават неудобство. Сам Бог претърпя за нас неудобство: бе разпнат за нас на кръста“, каза папата.

„Онзи, който е способен да върши милосърдни дела – прибави папата – е, защото знае, че пръв той е получил милосърдие; че Господ е проявил милосърдие към него. Ако ние вършим тези неща, то е така защото Господ се смили над нас“.

Оттук и призива на папа Франциск да размишляваме „за нашите грехове, за нашите грешки и за това как Господ ни прости: Той ни прости всичко, прояви към нас милосърдие. Затова, всеки един от нас е призован да се отнася по същия начин със своите събратя. Милосърдните дела – завърши папата – премахват от нас егоизма и ни помагат да подражаваме отблизо на Исус“.

svt/ rv