Папата: без Светия Дух, вярата се превръща в идеология

Преди да вземем решения, трябва да се допитаме до Светия Дух и да чуем какво ще ни каже. Това бе призива на папа Франциск към вярващите, присъстващи на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана. Ако не сме способни да разграничаваме онова, което се случа, то нашата вяра е идеологическа, предупреди папата.

В центъра на папската проповед бе Светия Дух, който подтиква сърцето, вдъхновява и поражда чувствата. Папа Франциск почерпи вдъхновение от първото литургично четиво, което – каза папата – „можем да наречем Петдесятница в Ефес“ (Деян. 19, 1-8). Общността в Ефес бе приела вярата, но незнаеше, че съществува Светия Дух. „Това бяха добри хора, хора с вяра, но не познаваха този дар от Отца. След като Павел им възлага ръцете, върху тях слиза Светия Дух и всички започват да говорят на различни езици“.

Светият Дух подтиква сърцето

Светият Дух е този, който подтиква сърцето, както се чете в евангелията, където много хора – като Никодим, самарянката или грешницата – са подтикнати да се приближат до Исус именно от Светия Дух. Оттук и призива на папата да се запитаме, какво място заема Светия Дух в нашия живот:

„Дали съм способен да Го слушам? Дали съм способен да Му поискма да ме вдъхнови преди да взема каквото и да е решение или да кажа или да направя нещо? Дали сърцето ми е спокойно, безчувствено? Ако на някои сърца им направим духовна електрокардиограма, резултата ще бъде една права непрекъсната линия, без чувства, без емоции. Също в евангелията срещаме такива хора, като например книжниците: те вярваха в Бог, знаеха всички заповеди, но сърцето им бе затворено, неподвижно, не се обезпокояваха“.

Нека се допитаме до Светия Дух и да избягваме идеологическата вяра

Папата призова присъстващите винаги да се допитват до Светия Дух, който ни помага да разграничаваме нещата и да нямаме идеологическа вяра:

„Нека да позволим на Светия Дух да ни предизвика, нека се допитаме до Него, за да можем да почувстваме и разберем към какво ни призовава. Нека разберем какво чувства моето сърце, защото Светия Дух е учител в разграничаването и разбирането. Човек, който не изпитва и не живее този момент в сърцето, който не разбира какво се случва, е човек със студена вяра, с една идеологическа вяра. Неговата вяра е идеологическа“.

Да се запитаме за личната връзка със Светия Дух

Тази бе „трагедията“ на онези книжници, които винаги бяха ядосани с Исус. Оттук и призива на папата да се запитаме за нашата връзка със Светия Дух:

„Моля ли Го да ме води по пътя, който трябва да избера в моя живот и през всички дни? Моля ли го да ми дари благодатта да разграничавам доброто от по-малко доброто? Защото доброто от злото се разграничава веднага. Но съществува онова по-малко добро, зад което се крие злото. Дали прося тази благодат? Днес искам да посея този въпрос във вашето сърце“.

Ето защо – каза папата – „трябва да се запитаме, дали сърцето ни е неспокойно, защото е подтикнато от Светия Дух“. Папата призова също да се запитаме „дали, когато имаме желанието на направим нещо, молим Светия Дух да ни вдъхнови или си правим само лични сметки“. В книгата Откровение, свети Йоан Апостол започва, призовавайки „седемте Църкви“ – седемте диоцеза по онова време, каза папата – да се вслушат в онова, което Светия Дух ще им каже. Нека и ние поискаме тази благодат: да се вслушаме в това, което Светия Дух казва на нашата Църква, на нашата общност, на нашата енория, на нашето семейство и на всеки един от нас. Нека поискаме благодатта да се научим да се вслушваме в Светия Дух“.

svt/ rv