Посланието на папата за 51-ия Световен ден на социалните комуникации

Порочният кръг на тягосното състояние да бъде прекъснат и се спре ескалацията на страха, като се отдаде пространство за добрата новина. Това е насърчението на папа Франциск  към работещите в средствата за комуникация в посланието за 51-ия Световен ден на социалните комуникации, който се чества на 28 май т.г. По традиция, посланието бе публикувано на 24 януари, празник на св.Франциск Салски, покровител на журналистите». В документа папа Франциск призовава християнските комуникатори да бъдат «живи канали на Евангелието» и фарове в мрака на този свят, които разкриват нови  пътеки на доверие и надежда“. Предлагаме пълния текст на папското послание.

 

„Не бой се, защото Аз съм с тебе (Ис. 43,5).

Да предаваме вярата и надеждата в нашето съвремие».

«Достъпът до средствата за комуникация, благодарение на технологическото развитие, е такъв, че много хора имат възможността незабавно да споделят новините и ги разпространят капилярно. Тези новини могат да бъдат добри или лоши, истински и фалшиви. Нашите предци са сравнявали човешкия ум с мелницата, която придвиждвана отводата, вече не може да бъде спряна. Отговорящият за мелницата обаче, има възможността да реши да мели зърно или плява. Човешкият ум винаги работи и не може да престане «да мели» онова, което получава, но ние решаваме кой материал да предложим.

Бих искал това послание да достигне и насърчи всички ония, които както в професионалната област така и в междуличностните отношения «мелят» много информации, за да предложат добър и представителен хляб на хранещите се с плодовете на тяхната комуникация. Призовавам всички към конструктивна комуникация, която отрича предразсъдъците към другия и подпомага културата на срещата, благодарение на която може да се гледа действителността със съзнаващо доверие.

Мисля, че има нужда порочният кръг на тягосното състояние да бъде прекъснат и се спре ескалацията на страха, плод на навика да отдаваме внимание на «лошите новини (войни, тероризъм, скандали и всякаква форма на човешки упадък). Разбира се, не става въпрос да се подкрепи дизинформация игнорираща драмата на страданието, нито да се изпадне в наивен оптимизъм, незасенат от скандала на злото. Бих искал точно обратното, всички да преодолеем чувството на потиснатост и примирение, които ни сграбчват, хвърляйки ни в апатия, пораждайки страхове или впечатление, че на злото не могат да се сложат граници. Между впрочем, в една комуникативна система, в която е валидна логиката, че една добра новина не предизвиква интерес и не се смята за новина, и в която драмата на болката и мистерията на злото лесно се превръщат в зрелище, може да се изпадне в изкушението за упоявяане на съзнанието или в отчаяние.

Бих искал да дам своя принос в търсенето на един открит и креативен комуникативен стил, който не би позволил главната роля на злото, а да осветли възможни решения, вдъхвайки  активно и отговорно отношение у хората до които достига новината. Бих искал да предложа на съвременните мъже и жени комуникация белязана от логиката на „добрата новина“.

Добрата новина

Животът на човека не е само хроника от събития, а история очакваща да бъде разказана чрез избора на такава интерпретация, която може да подбере и събере най-важните събития.  Реалността сама по себе си няма еднозначен смисъл. Всичко зависи от погледа към нея и от «очилата» които избираме: сменяйки лещите, реалността също може да изглежда различна. Следователно, откъде трябва да се тръгне за прочита на действителността с правилните «очила»?

За нас, християните подходящите очила за дешифриране на реалността не могат да бъдат друго от свен Благата вест: «Евангелието на Исус, Христос,  Сина Божий  (Марк. 1,1).  С тези думи евангелист Марко започва своя разказ, с известието за «добрата новина», която засяга Исус, но освен информация тя е добрата новина, която е самия Исус. Четейки страниците на Евангелието откриваме, че заглавието отговоря на съдържанието и особено, че съдържанието е самата личност на Исус.

Добрата новина, която е самия Христос, не е добра защото е лишена от страдание, а защото самото страдание е изживяно в по-широк план, което е съставна част от неговата любов към Отца и към човечеството. В Христос, Бог става солидарен с всяка човешка ситуация, откровявайки ни, че ние не сме сами, а имаме един Отец, който никога не забравя своите чеда. «Не бой се, защото Аз съм с тебе“ (Ис. 43,5): това са утешителните слова на един Бог, който винаги е обвъзран с историята на своя народ. Чрез неговия обичан Син, Божието обещание «аз съм с тебе» приема цялата наша слабост до края на нашата смърт. Чрез Него дори мрака и смъртта се превръщат в места на общение със Светлината и Живота. Така се ражда надеждата, достъпна за всеки,  именно в мястото където живота се среща с горчивината на неуспеха. Това е надежда, която никога не разочарова, «защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий» (Рим. 5,5) и създава нов живот както плода зрее от падналото семе. В тази оптика, всяка нова човешка драма в историята на света  става сценарий за една възможна добра новина, от момента в който любовта винаги намира пътя на близостта, и да породи сърца способни да се вълнуват, лица, които не се обезкуражават и ръце готови да градят.

Доверие в семето на Царството

За да въведе своите ученици и масите в евангелския начин на мислене и им даде точните «очила» с които да се приближат до логиката на умиращата и възраждаща се любов, Исус прибягва до притчите, в които Царството Божие често се сравнява със зърното, което освобождава силата си точно когато умира  в земята (Марк. 4, 1-34). Използването на образи и метафори за предаването на смиреното могъщество на Царството Божие не намалява важността и значението, а е милосърдна форма, която оставя на слушателя «свободно пространство» за да го приеме и осмисли. Освен това е привилегирован начин да се изрази необятното достойнство на пасхалната тайна, като остава образите, а не концепциите, да предадат парадоскалната красота на новия живот в Христос, в който враждебността и кръста не обезмислят, а осъществяват Божието спасение, в който неуспеха може да бъде прелюдия на най-големия жест в името на любовта. Именно по този начин узрява и се задълбочава надеждата в Царството Божие: «както кога човек хвърли семе в земята; когато спи, денем и нощем, а как пониква и расте семето, той не знае»  (Марк. 4, 26-27).

Царството Божие вече е сред нас, както едно семе скрито за повърхнотстия поглед, но което тихо израства. Притежаващият поглед, избистрен от Светия Дух, може да го види как израства и няма да остави да му откраднат радостта от Царството заради плевелите, които винаги ще има.

Хоризонтите на Духа

Надеждата, основана върху добрата новина, която е Исус, ни помага да издигнем погледа си и го съзерцаваме както в литургичния празник Възнесение. Докато Бог се издига и сякаш се отдалечава от нас, хоризонта на надеждата се разширява. В Христос, който издига нашата „човечност до Небесата, всеки мъж и жена  може да придобие пълната свобода «да влезе в светилището чрез кръвта на Исуса Христа, по нов и жив път, който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си» (Евр. 10, 19-20). Чрез „силата на Дух Светий можем да се превърнeм в „свидетели“  и комуникатори на едно ново човечество, спасено, „дори до край земя“ (Деян. 1, 7-8).

Доверието в семето на Царството Божие и в логиката на Пасхата не може да не оформи нашия начин на комуникиране. Доверие, което ще ни помогне да действаме – в различните форми на съвременната комуникация – с увереността, че е възможно да се забележи и освети добрата новина присъстваща във всяка историческа действителност и в лика на всеки човек.

Вярващият, воден от Светия Дух, придобива способността във всяка ситуация да прави духовно разграничение на онова, което се случва между Бог и човечеството, признавайки, както самия Него, в драматичния сценарий на този свят,  в канавата на  историята на спасението. Нишката в тази свещена история е надеждата, а нейният тъкач е не друг, а Духа Утешител. Надеждата е най-смирената добродетел, защото остава скрита в събитията на живота, но прилича на кваса, който помага за втасването на тестото. Ние подхранваме тази надежда, четейки винаги новата Блага вест, Евангелието „препечатано“  в многобройния тираж в живота на светците, мъже и жени превърнали се в икони на Божията любов. И днес Духът засява в нас желанието за Царството, чрез многобройни живи „канали“, чрез хората водени от Благата вест сред драмата на историята,  които като фарове в мрака на този свят осветяват пътя и разкриват нови  пътеки на доверие и надежда“.

dg/ rv