Папата: Църквата трябва да се вслушва в тревогите на човешкото сърце

„Църквата трябва винаги да е изправена на крака, на път, радостна; трябва винаги да се вслушва в тревогите на хората“. Това посочи папа Франциск в краткото си размишление на утринната литургия в религиозен дом „Санта Марта“ във Ватикана.

Първите осем глави на Деянията на Апостолите „са своеобразно обобщение на цялата история на Църквата“, каза папа в размишлението си. „Тези глави ни говорят за проповядването на Христовото послание, за кръщения, обръщания, чудеса, гонения, радост, но също и за лошия грях на онези, които се приближават до Църквата поради лични интереси, като Анания и Сафира“. Още от самото начало – посочи още папата – „Бог придружава своите ученици, утвърждавайки Словото със знамения, без да ги изоставя дори и в най-трудните моменти“.

Епископът на Рим се спря по-специално на три израза от първото литургично четиво, взаимствано от осма глава на Деянията на Апостолите (26-40), като призова тази глава да бъде прочетена още веднъж и със спокойствие.

Първият израз, който срещаме е „Стани и отиди“, отправен от Ангелът към Филип. „Това е знакът на евангелизацията“, каза папата. Призванието на Църквата е да евангелизира, но за да успее в това тя „трябва да стане и да тръгне. Не се казва: остани седнала в дома си, бъде спокойна. Не! Църквата винаги трябва да бъде предана на Господ, трябва да бъде изправена на крака и да върви: „Стани и отиди. Църква, която не се изправя, която не върви, се разболява“.

Ако не върви – предупреди папата – „Църквата е заплашена да бъде подложена на психологични и духовни травми, да остане затворена в малкия свят на клюките, затворена в един свят без хоризонт. Стани и отиди, изправи се и върви. Така трябва да действа Църквата при евангелизацията“.

Вторият израз, който срещаме в осма глава на Деянията на Апостолите е „приближи се и се допри до тая колесница“. Духът насърчава Филип да се приближи до един етиопец, който се завръща от Йерусалим и чете книгата на пророк Исайя. „Църквата – подчерта папата – е задължена да се вслушва в тревогите на човешкото сърце. Всички хора, имат тревоги в сърцето си, затова е необходимо е да се вслушаме в тях. Духът не казва на Филип: „Отиди и прави прозелитизъм. Не! Отиди и се вслушай. Това е втората стъпка. Първата е „стани и отиди“, втората е „вслушай се“; способността да се вслушваме в това, което чувстват хората в сърцето си и какво мислят. Всички таят някаква тревога в себе си, а Църквата трябва я открие“.

Етиопецът, виждайки Филип да се приближава до него, го кани при себе си на колесницата и го моли да му обясни за какво говори пророкът. Така Филип започва да „проповядва“. По този начин, неспокойството на този човек намира едно обяснение, което му дава надежда. Но всичко това стана възможно – каза папата – „защото Филип се приближи и се вслуша“.

Докато етиопецът слуша какво му говори Филип, Господ действа в него, и така този човек разбира, че пророчеството на Исайя се отнася до Исус. Вследствие, неговата вяра в Христос се увеличава до такава степен, че иска да бъде кръстен. „Етиопецът иска да бъде кръстен, защото Светия Дух промени сърцето му“, изтъкна папата, който призова да позволим на Светия Дух да действа в сърцето на хората. След Кръщението, Светия Дух отвежда Филип на друго място, а етиопецът, „изпълнен с радост“, продължава по своя път. Това – подчерта папата – „радостта на християнина, която се разпростира“.

Папа Франциск пожела Църквата винаги да бъде „изправена, да бъде майка, която изслушва, и с благодатта на Светия Дух, винаги да намира подходящи думи за хората. Това не е прозелитизъм, а свидетелство на послушанието. Това е Църквата, която днес ни казва: „Радвай се“.

Оттук и молитвата на папата „Господ да ни дари благодатта да живеем по този начин Църквата: изправени на крака и на път, вслушвайки се в неспокойствията на хората и винаги радостни“.

svt/ rv