Папата: вярата е котвата към небесата

Нашият Бог не е отсъстващ, "отвлечен" в едно далечно небе, а „силно влюбен в човека, когато обича с толкова голяма нежност, че е неспособен да се отдели от него“. Това посочи папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която проведе на площад „Свети Петър“. Пред повече от 30 хилядите вярващи и поклонници, дошли за традиционната седмична среща на папата, Светият отец подчерта, че „няма да мине и ден от нашия живот, в който Божието сърце да не е загрижено за нас“, защото „Бог ни обича, върви и ще върви до нас до края на света и ще се погрижи за всички наши нужди, не ще ни изостави никога при изпитания или в моменти на мрак“.

Бог е винаги с нас

Катехистичната си беседа папата посвети на темата „Аз съм с вас всички дни, до края на света“, като се позова на думите на Възкръсналия Христос в последната глава на евангелието според Матей. „Последните думи от Евангелието според Матей  – каза папата –  ни напомнят пророческото известие, което срещаме в първата глава на същото евангелие: „Ще му бъде дадено името Емануил, който означава „Бог с нас“ (Мт. 1, 23). Това е обещание, даряващо надежда и разкриващо тайната на един Бог чието име, чиято идентичност е да „бъде с нас“, т.е. с човешката твар“.

Тези два откъса – продължи папа Франциск – „ни показват близостта на Бог до нашата човешка история. Ние хората много лесно прекъсваме връзките и мостовете между нас. Но Бог не. Ако нашето сърце охладнее, неговото продължава пламенно да гори. Нашият Бог ни придружава винаги, дори ние да забравим за Него. На ръба, който разделя неверието от вярата, решаващо е откритието, че сме обичани и придружавани от нашия Отец, че не сме оставени сами от Него“.

Близостта на Небесния Отец е през цялото наше земно „поклонничество“, изтъкна папа Франциск като припомни фигурата на Авраам, който се подчинява на божествената заповед: „Излез от твоята земя“. Това е пътя – каза папата – „по който ние християните вървим заедно с Исус, защото Той ни увери, че не само ни очаква в края на нашия дълъг път, а и че ще ни придружава през всички дни от нашия живот“.

„Ще преминат небесата и земята, ще бъде заличена всяка човешка надежда, но Словото Божие е по-голямо от всичко и не ще премине никога“, каза папа Франциск, който отново призова вярващите никога да не забравят, че „Бог ще се погрижи за всички наши нужди и никога не ще ни изостави във време на изпитания и мрак. Това – каза той - е сигурността, която наричаме „Провидение“.

Християнската надежда е като котва хвърлена в небесата

Папата припомни и християнският символ на „котвата“. „Тя – каза той – е израз на това, че нашата надежда не е относителна; не трябва да се бърка с променливите чувства на онзи, който иска да подобри нещата в този свят по нереален начин, разчитайки единствено на собствената си воля“. Християнската надежда намира своите корени не в атрактивността на бъдещето, а в сигурността на онова, което Бог ни обеща и осъществи в Исус Христос. Ако Той сам ни увери, че няма никога да ни изостави, че винаги ще върви пред нас, защо да се страхуваме?, запита папата. С това обещание християните могат да вървят навсякъде. Сред нараненият свят, дори там където нещата не вървят добре, ние сме онези, които продължават да се надяват. Както казва псалмът „Дори и да тръгна по мрачни долини, не се страхувам от злото, защото Ти си с мен“. Именно там, където се разпростира мрака, трябва да поддържаме запалена светлината“.

Папа Франциск припомни още, че котвата „е инструмент използван от мореплавателите, които я хвърлят във водата и хващайки се здраво за нейното въже се приближават до брега. Ето защо, нашата вяра е котвата към небесата, нашата вяра ни приближава до небесата“. Папа Франциск призова да се „хванем здраво за това въже и да вървим напред, убедени, че нашия живот е като котва, хвърлена в небесата“. Разбира се – предупреди той – „ако се уповаваме само на нашите сили, с право можем да се почувстваме разочаровани или сломени, защото често светът е против законите на любовта и не веднъж предпочита тези на егоизма. Но ако в нас оцелее увереността, че Бог не ни изоставя, че Бог обича нежно нас и този свят, тогава несъмнено перспективата ще се промени“.

Човекът е пътник, подкрепян от надеждата

Накрая папата припомни една стара латинска поговорка „Homo viator, spe erectus“, „Човекът е пътник, подкрепян от надеждата“ . „Ето защо – завърши папа Бергольо – не ни остава нищо друго, освен да се уповаваме, че добрия Бог вече работи, за да реализира онова, което човешки изглежда невъзможно, за бъде хвърлена котвата на небесния бряг. Светият и предан Божи народ са хора, които са изправени и вървят в надеждата. И където и да отиде, този народ знае, че Божията любов го предшества: няма кътче в света, което да не е достигнато от победата на Възкръсналия Христос, от победата на любовта“.

svt/ rv