Папата: мъчениците са живата кръв на Църквата, които я водят напред

Преследванията срещу християните, както в миналото така и днес, са породени от омразата на дявола, „владетелят на този свят“, срещу спасените от Исус. Това изтъкна папа Франциск на молитвеното бдение, което предстоятелства на 22 април вечерта в римската базилика св.Вартоломей, намираща се на о.Тиберина в река Тибър, същата която папа Йоан Павел II обяви през 2000 Християнски юбилей за „Мемориал на свидетелите на вярата през XX и XXI век.

По време на церемонията, организирана от икуменическата Общност Св.Егидий,  някои от близките и приятели на убити от омраза християни представиха лични свидетелства: синът на пастор Пол Шнайдер от Реформистката църква, убит в концентрационния лагер Бухенвалд през 1939;  приятел на Уилям Куяно, убит от въоръжените банди в Салвадор и Роселин Амел, сестрата на отец Жак Амел, убит от ислямски фундаменталисти през миналия юли в неговата църква във Франция.

„Споменът за тези героични свидетели, в миналото и днес, потвърждава, че Църквата е Църква на мъчениците – каза папа Франциск. Мъчениците са ония, както ни припомня книгата Откровение на св.Йоан Богослов  „които идат от голямата скръб; те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца“ (Откр. 7,14). Те са имали благодатта да се изповядат пред Исус до край, до смъртта. Те страдат, отдавайки живота си, а ние получаваме Божието благоволение поради тяхното свидетелство. Многобройни са и скритите мъченици, мъже и жени верни на смирената сила на любовта, на гласа на Светия Дух, които всеки ден помагат на братята и да се обича Бог безрезервно“.

„Ако по-добре се вгледаме – продължи папа Бергольо – ще открием, че причина за преследванията е омразата на принца на този свят към ония, които са спасени от Исус чрез неговата смърт и възкресение“. В Евангелието (Йоан 15,12-19), „Исус използва една силна и страшна дума: „омраза“.  Той, който учи да се обича, и който постоянно говори за любов, говори за омраза. Но винаги е наричал нещата с тяхното име. Сега ни казва: „Не се плашете! Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил“.

„Исус ни избра и ни откупи, чрез дара на Неговата безвъзмездна любов – обясни папата. Със своята смърт и възкресение, Той ни избави от властта на света, от властта на дявола, от властта на владетеля на този свят. Това е произхода на омразата: тъй като сме спасени от Исус, владетелят на този свят не желае това, мрази ни и предизвиква преследвания, които още от времето на Исус и зараждащата се Църква продължават и до наши дни. Колко християнски общности днес са обект на преследвания! Защо? Поради омразата на владетеля на света“.

„Но от какво се нуждае днес Църквата? – запита риторично папата. От мъченици и свидетели, тоест, от светци за всички дни, защото светците водят Църквата напред, без тях не може да напредва; без онези в ежедневния живот, но също и ония, които имат смелостта да приемат благодатта да бъдат свидетели докрай, до смъртта. Всички те са живата кръв на Църквата; свидетели, които я водят напред; ония, които свидетелстват възкръсналия и жив Исус чрез своя последователен живот и силата на Светия Дух, получили я в дар“.

Към тази „икона на Църквата“,  с тих и развълнуван глас, папа Бергольо  добави още едно свидетелство: „Една жена. Не знам името и, но тя ни гледа от небето. Бях на о.Лесбос, поздравявах бежанците и сред тях 30 годишен мъж, с три деца. Погледна ме и каза: „Отче, аз съм мюсюлманин. Жена ми беше християнка. В страната ни дойдоха терористи. Попитаха каква религия изповядваме, видяха кръста, който носеше жена ми, и поискаха да го хвърли на земята. Тя не го направи и я заклаха пред мен. Колко много се обичахме!“. Това е иконата, която нося в дар на това място – каза папа Бергольо. Не знам дали този човек е още на о.Лесбос или е някъде другаде. Не знам дали е успял да излезе от този концентрационен лагер, тъй като много от бежанските лагери са като концентрационни, поради огромната маса хора в тях. Благородните народи, които ги приемат, трябва още да понасят тази тежест, защото изглежда, че международните споразумения са по-важни от човешките права. Но у този човек нямаше омраза: той, мюсюлманинът, носеше този кръст без омраза. Намираше убежище в любовта към съпругата, благословена чрез мъченичеството“.

„Възпоменанието за тези свидетели на вярата и молитвата на това място е голям дар – заключи папата. Дар за Общността Св.Егидий, за Римската църква, за всички християнски общности в този град и за многобройните поклонници. Това наследство на мъчениците ни дарява мир и единство. Те ни учат, че със силата на любовта и смирението, може да се води борба срещу самовластието, насилието, войната и с търпение да се постигне мира“.

Папата завърши проповедта си с молитвата: „О, Господи, направи ни достойни свидетели на Евангелието и на Твоята любов;  разпръсни Твоето милосърдие над човечеството; обнови Твоята Църква,  защити преследваните християни, дари скоро мир за целия свят“.

След свидетелствата и проповедта, папата запали свещ пред всеки един олтар, съдържащ реликвите и паметта на свидетелите на вярата. Сред тях отец Максимилиян Колби, отец Йежи Попиелушко, отец Александър мин, епископ Оскар Ромеро, кардинал Посада Окамбо, евангелисткия пастор Пол Шнайдер, земеделеца Франц Ягерщатер, противници на нацизма, румънския монах Софиян Богиу,  италианския свещеник Андреа Санторо убит в Турция и коптите убити на празника Връбница в Египет. Сред изписаните имена на стените на базиликата е и името на Блажен Евгени Босилков.

След церемонията, във вътрешните помещения на базиликата, папата се срещна с група бежанци, пристигнали в Италия чрез хуманитарните коридори, организирани от Общността Св.Егидий и Валдейската общност.

dg/ rv