Папата: надеждата е една Личност, Господ Исус

„Нашата надежда не е едно понятие, а една Личност, Господ Исус, който е присъстващ и жив в нас и в нашите братя“. Това каза папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, посветена на християнската надежда. Пред хилядите вярващи и поклонници, присъстващи на площад „Свети Петър“, папата припомни, че славянските народи, когато се поздравяват по време на Пасхата, не казват „добър ден“ или „добър вечер“, а се поздравяват като казват „Христос възкресе!“ и са щастливи да го казват!“.

В центъра на катехистичната беседа на папа Франциск бе Първото послание на Свети Петър (3,8-17), в което апостолът приканва да „отговаряме всекиму, който иска от нас сметка за нашата надежда“. Става въпрос – каза папата – за една надежда, която никога не разочарова, защото е основана на Възкресението на Христос:

Нашата надежда е възкръсналият Христос

„Нашата надежда не е едно понятие, не е едно чувство, не е мобилен телефон или куп богатства! Нашата надежда е една Личност, Господ Исус, който разпознаваме присъстващ и жив в нас и в нашите братя, защото Христос възкръсна. Славянските народи, когато се поздравяват по време на Пасхата, не казват „добър ден“ или „добър вечер“, а се поздравяват като казват „Христос възкресе!“ и са щастливи да го казват!“.

На тази надежда – поясни папа Бергольо – не трябва да се дава сметка на теоретично ниво, на думи, а преди всичко със свидетелството на живота, както в лоното на християнската общност, така и извън нея“.

„Ако Христос е жив и живее сред нас, в нашето сърце, то тогава трябва да Го направим видим, да не Го крием и да действа в нас. Това означава, че Господ Исус трябва да се превърне все повече в наш модел: модел на живот и ние трябва да се научим да се държим, както Той се държеше, да правим това, което правеше Исус“.

„Надеждата – уточни папа Франциск – придобива изключителната и уникална форма на нежността, от уважението, от доброжелателността към ближния. Тя е способна дори да прости на онзи, който ни причинява зло, съзнавайки, че злото не се побеждава със злото, а със смирение, милосърдие и кротост. Човек без надежда не умее да прощава, не умее да дарява утехата на прошката и да получи утеха от прошката“.

„Мафиозите – каза папата – мислят, че злото може да се победи със зло, и така устройват едно отмъщение, правят нещата, които ние познаваме. Но не познават смирението, милосърдието и кротостта, защото нямат надежда“.

Семенца на възкресението и живота

В своето първо послание свети Петър  отбелязва, че „е по-добре да се страда, вършейки добро, отколкото вършейки зло“ (ст. 17). „Това не означава, че да се страда е хубаво, а че, когато страдаме за доброто, ние сме в общение с Господ, който прие да страда и да бъде разпнат на кръста за наше спасение“.

Ето защо – посочи папата – „когато и ние, в най-незначителните и най-важните ситуации в нашия живот, приемаме да страдаме за доброто, е сякаш разпръскваме около нас семенцата на възкресението, семенцата на живота и правим в мрака да засияе светлината на Пасхата“. По този начин „всеки път, когато се застъпваме за последните и маргинализираните или, когато не отговаряме на злото със зло, а прощаваме и правим добро на онези, които не ни обичат или ни причиняват зло, ние се превръщаме в сияйни знаци на надежда“, завърши папа Франциск

svt/ rv