Папата: кръстът е знак на Божията любов

Кръстът не трябва да бъде носен, като символ за принадлежност, а като знак на безкрайната Божия любов за хората от всяко време и място. Кръстът не е само отличителен знак, а трябва да „бъде носен върху раменете, където най-много боли“. Това подчерта папа Франциск в проповедта си на утринната литургия в религиозния дом „Санта Марта“ във Ватикана.

В днешния евангелски откъс, предложен от литургията, се разказва за Исус, който три път казва на фарисеите: „ще умрете в греховете си“ (Йоан 8,21-30), защото – отбеляза папа Франциск – „тяхното сърце бе затворено и не разбират тази тайна, която е Бог. „Да умреш в греха си е нещо много лошо“, коментира папата. Синът Божий припомня, също, че „кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря“. Христос се позовава на онова, което се случва в пустинята, разказано в днешното първо литургично четиво, когато „народът, който вече не издържа от пътуването, се отдалечава от Господ и говори лошо за Мойсей и за Господ“. Тогава в пустинята идват змии, които хапят и убиват. Но Господ казва на Мойсей да направи една бронзова змия, та всеки който е ухапан, щом я погледне ще бъде изцелен (Числ. 21,4-9). „Змията – каза папата – е символ на дявола, бащата на лъжата, на греха, този, който подтиква човечеството да греши“.

„Исус казва: Когато бъда въздигнат, всички ще дойдат при мен“. Ето, това е тайната на кръста. Бронзовата змия изцеляваше, но бе знак на две неща: на греха, причинен от змията, на съблазънта на змията, на нейната хитрост; но също бе знак на кръста Христов. Ето защо, е едно пророчество“.  

Синът Божий стана за нас грях, както посочва свети Павел, и взима върху си всички грехове на човечеството, позволява да бъде въздигнат, за да може всички хора наранени от греха да Го видят. Ето защо онзи, който не разпознава във въздигнатия на кръста силата на Бог, станал за нас грях, за да ни изцели, умира в собствения си грях“, предупреди папата.

Спасението – подчерта папа Бергольо – „идва единствено от кръста, но от този кръст, който е Бог станал плът. Не съществува спасение от идеите, няма спасение от добрата воля, от желанието да бъдем добри. Единственото спасение е в Разпнатия Христос, защото единствено Той, като бронзовата змия, бе способен да вземе всичката отрова на греха и да ни изцели“.

Но какво е за нас кръста?, запита риторично папата. „Да – каза той – кръстът е символ на християните. Ние също се кръстим, но не винаги го правим добре, защото нямаме вяра в кръста. Понякога кръстът е отличителен знак за принадлежност: „нося кръста, за да се види, че съм християнин. Да, това е добре, но не е само отличителен знак, сякаш е отличителния знак на някакъв отбор. Кръстът е спомен за Онзи, който стана за нас грях“.

 Днес – посочи папата – „Църквата ни предлага един диалог с тази тайна на кръста, с този Бог, който от любов стана грях за мен. Така всеки един от нас може да каже: „От любов към мен“. Оттук и призива на Епископа на Рим, да се замислим: „Как нося аз кръста? Като спомен ли? Когато се кръстя, дали съзнавам онова, което правя? Дали нося кръста само като символ за принадлежност към една група? Като орнамент или накит, обсипан със скъпоценни камъни, златен? Дали съм се научил да го нося на раменете си, където боли най-много? Нека всеки един от нас – призова накрая папата – да погледне днес към Разпятието, да погледне този Бог, който стана за нас грях, за да не умрем в греховете си и да си отговори на въпросите, които зададох“.

svt/ rv