Папата: Европа трябва да възвърне надеждата за бъдещето

„Европа ще си възвърне надеждата, когато човекът стане център и същност на нейните институции“ и когато бъде „едно семейство от народи“, защото „ЕС се ражда като общност от различия и общност в различията“. Това са едни от препоръките на папа Франциск към лидерите на 27 страни на ЕС, които прие на 24 март вечерта на аудиенция във Ватикана по повод 60-та годишнина от подписването на Римските договори, които дават началото на европейската общност. Заедно с тях бяха  и председателя на Европейския парламент Антонио Таяни, на Съвета на Европа Долналд Туск и на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Дългото слово на папа Франциск бе продължение на изказванията му в Страсбург през ноември 2014 и през май 2016 по повод Премията Карл Велики. Акцентът бе поставен върху актуални теми, любими на папа Бергольо, като солидарността, миграциите, мира, единството на ЕС, популизма и задачата на европейските лидери.

Европа не е сбор от правила за следване

Основоположниците на ЕС ни припомнят, каза папата, че „Европа не е сбор от правила за съблюдаване, нито ръководство от протоколи и процедури за следване“, а „начин за възприемане на човека, като се започне от неговото трансцедентното и неотчуждимо достойнство, а не само сбор от права за защитаване или отстояване на изисквания“. Алчиде Де Гаспери посочва, че в основата на идеята за Европа стои „фигурата и отговорността на човешката личност с нейния копнеж за евангелско братство и със своята воля за истина и справедливост“. „Духът на европейската солидарност е необходим днес, както никога досега, пред центробежните сили и пред опитите основополагащите идеали на Съюза да бъдат сведени до икономическа и финансова необходимост“.

Издигащи се отново стени и „сигурния“ мир 

Папа Франциск припомни многобройните трудности да бъде съборена изкуствено издигнатата Берлинска стена, символ на разделена Европа. „Въпреки това, днес тези трудности се забравят– отбеляза  папата. Дори се забравя за драмата на разделените семейства, бедността и мизерията от разделението“. „Там, където цели поколения страстно желаеха да видят знаци за премахването на насилственото неприятелство, сега се дискутира как да оставят навън днешните „опасности“: дългата колона от мъже, жени и деца, бягащи от войната и бедността, които търсят само възможност за своето бъдеще и на своите близки“. Франциск посочи едно от големите завоевания на Европа, плод на солидарността от Римските договори: „най-дългия мирен период през последните векове“. „За мнозина мирът изглежда гарантирано благо, но по този начин той много лесно може да се превърне в нещо повърхностно. Напротив, мирът е ценно и съществено благо, тъй като без него не може да се изгражда бъдещето“.

Кризата е възможност

Папата изтъкна „страстните усилия за общото благо“ на основоположниците на Европа и техния „дух на служение, обединен с политическа страст“. Но също и със „съзнанието, че в основата на европейската цивилизация стои християнството, без което западните ценности за достойнство, свобода и справедливост биха били неразбрани“. Тези ценности, каза папа Бергольо, „ще продължават да имат пълна гражданственост ако съумеем да поддържаме жизнената връзка  с техните корени. Именно в тази връзка се намира възможността за изграждане на истински светски общества, без идеологически противопоставяния, в които жителя и кореняка, вярващия и невярващия имат еднакво място“. „Нашето съвремие е доминирано от кризата – продължи папата. Икономическата криза през последните десет години, кризата на семейството и установените социални модели, кризата на институциите, кризата с мигрантите“. Въпреки това, „кризата няма негативен смисъл и не посочва само лош момент, който трябва да се преодолее“, тъй като нейния гръцки произход означава изследване и преценка. „Следователно, живеем във време на разграничение, което изисква да преценяваме същностното и градим върху него; тоест, време за предизвикателства и възможности“.

Пътищата на надежда за бъдещето на Европа

„Тогава, какви са надеждите за бъдещето на Европа?“, запита риторично папата.  “Отговорът са пиластрите върху които е изградена Европейската икономическа общност: утвърждаване на централното място на човека, действена солидарност, откритост към света, преследване на мира и развитието, откритост към бъдещето“. „Управляващите имат задачата да открият пътищата на надежда“ и „определят конкретното им преминаване“, за да бъдат „знак за един дълъг и плодотворен път“. За да се възвърне надеждата за бъдещето, отделната личност трябва да бъде център и същност на институциите. За съжаление, отбеляза папата, съществува едно „емоционално отлепване“ между граждани и европейските институции, които се възприемат като „отдалечени и невнимателни към различната чувствителност в Съюза“. Нужно е, „Европа да бъде едно семейство от народи“, защото „ЕС се ражда като общност от различия и общност в различията“.

Популизъм и политическо лидерство

Днес, ЕС има нужда „да преоткрие смисъла на общността от хора и народи“, посочи папата. Солидарността е „най-ефикасния антидот на модерния популизъм“, тъй като съдържа съзнанието за принадлежност към едно цяло. Ако страда един член, страдат всички. Така днес страдаме с Обединеното кралство за жертвите от атентата в Лондон“. Популизмът, обаче, процъфтява там, където има егоизъм, който ограничава и задушава всичко“. Необходимо е „отново да започне да се мисли по европейски, за да се избегне опасността от сиво уеднаквяване или триумфа на партикуларизма“. За папа Бергольо, политическите лидери трябва да избягват  да се облягат на емоциите за постигането на консенсус, а по-скоро да изработят политики за напредъка на Съюза, така, че който е по-напред да подаде ръка на изоставащия“.

Миграционният въпрос – културно предизвикателство 

За да си възвърне надеждата за бъдещето, Европа „не трябва да се затваря в страха и мнимата сигурност“, посочи папата. Европейската история е „ярко белязана от срещата с други народи и култури, а нейната идентичност винаги е била динамична и мултикултурна“. „Тежката миграционна криза през последните години не може да бъде свеждана до въпрос на бройки, икономика и сигурност. Този проблем поставя по-дълбок въпрос – културния. Каква култура предлага днешна Европа? Без истинска перспектива на идеала, започва да доминира страха, че другия може да ни отнеме утвърдените навици, да ни лиши от постигнатия комфорт и подложи на дискусия стила на живот, изграден само върху материалното благосъстояние“. Точно обратното, подчерта папа Франциск: „богатството на Европа се дължи на нейната духовна откритост и умението да си задава основни въпроси за смисъла на съществуванието“. Европа, каза още папата, „има уникално наследство от духовност и идеали, което заслужава отново да бъде предложено с обновена свежест, което е най-доброто лекарство срещу ценностния вакуум на съвремието и благодатна почва срещу всяка форма на екстремизъм“.

Да се инвестира в развитието и семейството 

„Истински мир не съществува там, където има отхвърлени хора или принудени да живеят в мизерия, където липсва работа и перспектива за достойно заплащане, или в перифериите на нашите градове, където се ширят дрогата и насилието“, подчерта папа Франциск. Ето защо, на младежите трябва да се предложат „сигурни перспективи за образование и реални възможности за интеграция в трудовия сектор“. Европа може да си възвърне надеждата, когато „инвестира в семейството, което първата и основна клетка на обществото. Когато зачита съзнанието и идеалите на своите граждани. Когато гарантира възможността да се раждат деца, без страх че няма да могат да бъдат отгледани. Когато защитава сакралността на човешкия живот“.

60 годишнината на Съюза не означава старост

 „За разлика от шестдесетгодишния човек, пред Европейския съюз не стои неизбежната старост, а възможността за нова младост – каза накрая папа Бергольо. Неговият успех ще зависи от желанието още веднъж да работи заедно и от волята да се обзаложи за бъдещето. Вие, като лидери, имате задача да очертаете нов европейски хуманизъм, основан на идеали и конкретност. Това означава да не се страхувате от ефикасни решения с които да отговорите на реалните проблеми на хората и да устоите на проверката на времето“. Папата завърши, цитирайки думите на министър-председателя на Люксембург Йозеф Бех (1887- 1975): „Мисля, че Европа заслужава да бъде изградена“.

dg/ rv