Папата в Милано: Църквата трябва да предлага духовни критерии за размисъл

Кратка, но много интензивна бе пастирската визита на папа Франциск в Милано на 25 март. Визитата започна от периферния квартал „Форланини“, а след това посети миланската катедрала, където се среща с клира и богопосветените. Важна част от пастирската визита на Светия Отец в диоцеза на Милано бе посещението в затвора „Сан Виторе“, където обядва със сто затворници. Следобед, в Парка Монца, папата ще отслужи литургия на която се очаква да присъстват повече от 700 хиляди души. Преди да отпътува за Рим, папата ще се срещне с младежи получили тайнството миропомазание.

Като свещеник в перифериите на града

Папа Франциск пожела да започне своята пастирска визита в Милано от периферния квартал „Форланини“, известен като „Белите блокове“, заради белите панелни жилища. Един район белязан от безработицата и социалното изключване, но чиито жители, въпреки всичко, имат огромно желание той да се възроди.

„Идвам в Милано, като свещеник“, бяха първите думи на папа Франциск, който пристигна в квартала на Белите блокове в 8.30 ч. При пристигането си в кварталната църква, папата бе придружен от архиепископа на града, кард. Анджело Скола, и получи в дар икона, изобразяваща известната статуя на Дева Мария, намираща се на върха на миланската катедрала, която наскоро бе реставрирана

„Нека позволим на Бог да ни възобнови със своето милосърдие. Нека му позволим да пречисти нашето сърце, особено в това великопостно време. Непорочната Дева Мария, като наша майка, ни учи да позволим на Божието милосърдие да ни пречисти, за да свидетелстваме светостта на Исус“, каза папа Франциск.

Папата уточни, че известната статуя на Дева Мария, е била „реставрирана, така както Църквата винаги има нужда да бъде „реставрирана“, защото е съставена от нас хората, които сме грешници. „Дева Мария ни придружава по пътя на живота: тя върви винаги пред нас, за да ни посрещне и винаги ни чака“.

Освен иконата, папа Франциск получи в дар и богослужебна стола (бел. ав.: епитрахил в православната църква), изработена от кооператив, в който работят социално отхвърлените от квартала.

Преди срещата си с жителите на квартала „Форланини“, папата посети три бедни семейства в неравностойно положение, две италиански и едно мароканско, чиито членове са с болни и социално изключени хора.

Богопосветените трябва винаги да избират перифериите

В известната готическа миланска катедрала папа Франциск се срещна клира и богопосветените от диоцеза. На срещата, преминала във формата на диалог, папата ги призова да „избират винаги перифериите, да разпалват угасналата и отслабена надежда на едно общество, станало безчувствено към болката на другите.

Пръв въпроса си зададе един свещеник, обезпокоен от предизвикателствата на секуларизацията и еволюцията на миланското плуралистично, мултиетническо, мултирелигиозно и мултикултурно общество.

„Като пастири пред нас има един избор, който не можем да избегнем: да предложим духовни критерий за размисъл – каза папа Бергольо. Различието ни предлага едни много сложен сценарий. Културата на изобилието, на която сме подложени, предлага едни хоризонт от много възможности, представяйки ги всички като валидни и добри. Дали ни харесва или не, това е светът в който сме поместени и наше задължение като пастири е да помогнем младежите, изложени на един постоянен zapping, да преминат през този свят. Затова смятам, че е добре да ги научим да разграничават, за да имат средствата и елементите, които да им помогнат да преминат пътя на живота, без да губят Светия Дух, който е в тях. Сред многообразието от гласове, където привидно всички имат право, е от съществена важност да бъдем способни да разграничаваме и разпознаваме онова, което ни отвежда към Възкресението, към живота, а не към културата на смъртта“.

Отговаряйки на въпрос, зададен от постоянен дякон за приноса на богопосветинети в лоното на Църквата, папата посочи: „Дяконите могат да дадат много. В църковния храм вие можете да бъдете един авторитетен глас. Дяконът не е половин свещеник. Дяконството е специфично призвание, едно семейно призвание, което припомня за служението като един от най-характерните дарове на Божия народ. Дяконът е пазител на служението на Църквата: служение за Словото, на олтара и в полза на бедните. Неговата мисия, сила и принос се състоят в това: да припомня на всички ни, че вярата, в своите различни прояви, притежава едно съществено измерение на служение. Служба към Бог и за братята“

Накрая въпрос зададе една монахиня, която попита папата кои екзистенциални периферии и среди да избират с техните нищожни сили, когато днес богопосветените са малцинство? „Не бих могъл да кажа към кои периферии да се отправите на мисия, защото по принцип Светия Дух вдъхновява харизмите за перифериите, за най-изоставените кътчета на земята. Това, което папата може да ви каже е следното: малко сте, но това няма значение. Отидете в перифериите, тръгнете към границите, за да се срещните с Господ и обновите изначалната мисия. Избирайте перифериите, разбудете процесите, разпалете угасналата и отслабена надежда на едно общество, станало безчувствено към болката на другите. Идете и занесете елея на Христос. Нека не забравяме, че когато Исус е сред народа, този народ намира радостта. Само това може да ни върне радостта и надеждата, само това ще ни спаси да живеем в едно поведение на оцеляване и примирение. Само това ще направи плодотворен нашия живот и ще поддържа живо нашето сърце. Поставете Исус там, където трябва да бъде: сред своя народ“, насърчи папата.

При излизането си от миланската катедрала папа Франциск произнесе богородичната молитва „Ангел Господен“пред десетките хиляди граждани на града, очакващи го на площада пред храма.

Обяд със затворници в затвора „Сан Виторе“

Три часа далече от телевизионните камери. Посещението в миланския затвор „Сан Виторе“ е главна част от пастирската визита на Светия Отец в диоцеза на Милано. След като посети периферния квартал с белите панелни постройки, след срещата си с клира в Миланската катедрала и след произнасянето на молитвата Ангел Господен, Папата прекрачи прага на затвора „Сан Виторе“. При влизането си Негово Светейшество бе посрещнат от регионалния администратор на Ломбардия Луиджи Пагано, от директорката на затвора Глория Манцели, от главния комисар Мануела Федерико и от свещеника дон Марко Рекалкати. Светият Отец поздрави персонала от дирекцията на затвора и затворническата полиция, след това, в различните структури на институцията, Папата поздрави лично всеки затворник.

В 12.30 часа Папа Франциск обядва със 100 затворника. Преди да се отправи с автомобил към Парка  в град Монца за отслужване на литургията, Папа Бергольо реши да замени  предвидената следобедна почивка  в епископството  със „сиеста“ в стаята на свещеника. Това удължаване на неговия престой в затвора е още един знак за  близостта  му  до „последните, до отхвърлените“.  За първи път глава на римокатолическата църква посещава затвора „Сан Виторе“, построен през 1879 г., следвайки възпитателния принцип по онова време, според който затворите е трябвало да бъдат място за надзор и превъзпитание чрез наказание.

Сегашният брой на затворниците е 893. „Сан Виторе“ е следствен арест, а не наказателен затвор. Затворените там са в очакване на съдебен процес и не излежават наложено наказание: средното пребиваване  в „Сан Виторе“ е между 9 и 12 месеца, някои остават там само една седмица, а други максимум две години.

svt/man/ rv