Завърши реставрацията на гроба Господен в Ерусалим

На 22 март, с икуменическа служба, ще бъде отбелязан края на реставрацията на параклиса на гроба Господен (Кувуклия) в базиликата на „Възкресението“ в Ерусалим. След девет месеца възстановителни намеси, решени съвместно от Католическата, Гръко-провославната и Арменската Църква, грижещи се за Базиликата, гробът на Христос отново може да бъде посетен без препятствията на скелетата.

„По време на различните етапи от реставрацията станахме свидетели на исторически моменти“, разказва Антония Морополу, научен координатор за реставрацията. „На първо място бе самото отваряне на гроба на Исус през октомври м.г., което бе първото след цели двеста години и третото в историята. Открихме един пласт мрамор и под него един друг пласт сив мрамор, покрит със слой пръст“, посочва още Морополу. „С разрешението на надзирателите от трите християнски общности, премахнахме пръстта. Под нея открихме една издълбана скала, която ни разкри, че тук е бил погребан някой, че тук е било положено Тялото на Христос“.

Научният координатор на реставрацията определи Божи Гроб като жив паметник, където милиони поклонници се молят непрестанно и прибави, че намесите по реставрацията са били „голяма благословия, но също голяма отговорност и предизвикателство преди всичко в разрешаването по най-добрия начин на проблемите, работата и грижата за всички участващи в реставрацията. Успяхме да видим със сърцето и разума един гроб пълен с изразност.. нещо, което можахме да почувстваме много добре, когато го отворихме. Всички, които бяхме ангажирани в реставрацията го почувствахме много силно“, завършва Морополу.

За реставрацията на параклиса на гроба Господен, но също и за реставрацията на Базиликата на Рождеството във Витлеем, Светия престол също предостави „значителна сума“.

„Братята францисканци от Кустодията на Светата земя – посочва посланикът на Палестина към Светия престол, Иса Амил Касисейх – ще обявят чрез декларация общата стойност на отпуснатата сума и механизма с който ще бъде внесена. Още от сега, от името на палестинския президент, Абу Мазен, и палестинския народ, изказвам моята благодарност към Светия престол за усилията в подкрепа на справедливостта и мира в Светата Земя и на местата, където е роден и бил разпнат нашия Господ Исус Христос“.

Реставрацията на Базиликата на Рождеството във Вителеем започна през 2013 чрез сътрудничеството на различните християнски общности, грижещи се за храма – гръко-православни, арменци и францисканци от Кустодията – които имат специфични права и собственост над храма, регламентирани от специалното статукво.

Възстановителните работи на параклиса на гроба Господен, започната на 8 май 2016, като сумата от 3,3 милиона долара необходима за реставрацията е поделена между Католическата църква, Гръко-православната и Арменската църква. През април 2016 кралят на Йордания, Абдула II, който е „настойник и попечител на светите християнски и мюсюлмански места в Ерусалим“, дари лично, под формата на „кралска благотворителност“ значителна сума в полза на проекта. През октомври м.г. също палестинският президент, Абу Мазен, направи лично дарение за работата по реставрацията на параклиса на гроба Господен.

При реставрацията, целия параклис на гроба Христов  бе демонтиран, за да може да бъде изцяло и  по идентичен начин възстановен. Били са заменени единствено най-разрушените или неустойчиви части, а мраморните плочи, които са в добро състояние са били почистени, а основите на структурата укрепени. Въпреки възстановителните работи през целия период на реставрация Светото място бе достъпно за преклонение от страна на вярващите и поклонниците.

Напредналото състояние на загниване и упадък на гроба на Исус, намиращ се в центъра на Базиликата на „Възкресението“ бе причинено от различни фактори, сред които структурни дефекти на сградата, датиращи от времето на нейното изграждане и внушителния брой поклонници и туристи. Основната причина за така нареченото „усукване на мраморните блокове“ бе причинено от изменението на строителните замазки, дължащо се на свой ред от нарастващата влажност, произведена от дишането на посетителите. Освен това употребата на свещи, запалени с часове на сантиметри от параклиса, съхраняващ местото на полагането на Разпрания Христос, бе предизвикала силен топлинен натиск върху мрамора, а техния пушек е причина за натрупването на черни и маслени депозити, които са изменили структурата на самия мрамор и са създали условия за физични и химични реакции, ускорили окисляването и влошаването на архитектурните повърхностни.

Мястото на погребението и възкресението на Христос не е променяно от 1947, когато британските власти повдигат параклиса със стоманени греди за реставрацията му, която никога не бе започната. Изграден в периода 1809-1810, след големия пожар през 1808, който повреди цялата сграда, настоящият параклис – в отомански бароков стил – показва признаци на неустойчивост след няколко десетилетия. Освен това, до 1868 купола на ротондата предпазва параклиса само частично от атмосферните условия, тъй като върха му е бил отворен. Бивайки Палестина под Британски мандат, на инженерите от Благоустройствения отдел са нужни два месеца, за да получат разрешението от религиозните власти да инспектират мястото. Извършените проучвания върху гроба открояват, че структурата включва останки от предишна сграда. Но духовните ръководители на Църквите не успяват да намерят задоволяващо споразумение за реставрацията му. За допълнителното влошаване на състоянието на параклиса допринасят и атмосферните условия, нови сеизмични трусове, преди всичко тези от 1934. През цялото това време гръко-православните, францисканците и арменците предприемат спорадични възстановителни работи в базиликата, но никога на параклиса на гроба Христов.

Гробът на Христос е вкопан до един хълм в изоставена каменна кариера. До 135 г., Градината на Възкресението и гроба са били заровени под храма, издигнат от император Адриан. Около 324 г., император Константин, иска разрешението от епископ Макарий Ерусалимски да намери гроба на Христос и да изгради на негово място базилика. Така се ражда първата Базилика на Божи Гроб. Изкопните дейности по заповед на император Константин са около погребалната камера, където е положено тялото на Христос , за да се направи място, а оригиналната скала е покрита от мрамор с декорации на римския император, издигайки първия параклис. Частично повреден от персите през 614 и отново плячкосан и разрушен през 1009 по заповед на Ал Хаким би Амр Алах, параклиса е заменен с друг нов в римски стил през 1014. Заради атмосферните условия, пожари и грабежи, през 1555 се изгражда сграда, подобна на предишната, но в готически стил, по искане на тогавашния Кустод на Светата земя, Бонифаций от Рагуза. След пожара през 1808, се изгражда познатия на всички сега параклис.

svt/ rv