Папа Франциск посети римската енория „Света Магдалена от Каноса“

Между преображението и възкресението Господне „ние сме свидетели на едно друго лице на Христос: едно не толкова красиво лице, обезобразено, измъчвано, презирано, окървавено от трънения венец“. Това посочи папа Франциск в проповедта си на литургията, която предстоятелства следобеда на 12 март в римската енория „Света Магдалена от Каноса“, намираща се в един от крайните квартали на италианската столица. Това е третата визита на папа Франциск в енория от неговия диоцез  след Юбилея на милосърдието и четиринадесетата от неговия вече четиригодишен понтификат. Посещението се помества в рамките на пастирските визити на Епископа на Рим в енориите от неговия диоцез.

В проповедта си папата отново, както на неделната молитва „Ангел Господен“ се спря на темата за Преображението Господне. Папата съпостави двете лица на Исус: сияйното при преображението на планината Тавор и лицето на Господ, когато „става за нас грях“. „Докато слизат от планината – каза папата, позовавайки се неделния евангелски откъс (Мт. 17, 1-9), Исус заповядва на учениците си да не говорят на никого за това, преди Той да възкръсне от смъртта“. Но какво означава това?, запита риторично папата. „Означава, че между това толкова хубаво преображение и онова на възкресението, има едно друго лице на Исус, едно не толкова хубаво лице, грозно и обезобразено, измъчвано, презирано, окървавено и коронясано с трънен венец“. Две преображения, но между тях стои Исус Разпнатия, стои кръста.

Ето защо – каза папата – „трябва винаги да гледаме на кръста. На него стои Исус, Синът Божий, самия Бог: Той умря, за да ни спаси! Свети Павел в Новия Завет използва една друга, много по-силна дума: Исус стана за нас грях“, а грехът е обида към Бог, той е като шамар, даден на Бог, с грехът казваме на Бог „ти не ме интересуваш, предпочитам това“. Исус – продължи папата – „стана грях, смири се и се снижи до смъртта… но, за да подготви своите ученици и, за да не се скандализират като Го видят разпнат на кръста, Исус им показва преображението на планината Тавор.

Ние – продължи папа Бергольо – „сме свикнали да говорим за греховете, когато ги изповядваме; и също при Изповедта, когато сме простени, го чувстваме, защото Той взе върху си нашите грехове при Страданието: Той стана грях. Но ние – изтъкна папата – сме свикнали и да говорим за греховете на другите. Това е нещо много лошо и грозно. Вместо да говорим за греховете на другите, не казвам да станем грях ние, защото не можем, трябва да погледнем на нашите грехове и към Него, който стана за нас грях“, призова папа Франциск.

Папа Франциск посочи, че този е пътя към Пасхата, към Възкресението. „Трябва да вървим напред с увереността от това преображение; да видим това толкова сияйно и красиво лице, което ще бъде същото във Възкресението и същото, което ще намерим в Небесата. Но трябва да се вгледаме и в другото лице на Исус, който стана грях за нас, който заплати по този начин за всички нас. Исус стана грях, стана проклятие Божие за нас: благословеният Син в Страданието стана проклятие, защото взе върху си нашите грехове (Гал. 3, 10-14). Нека се замислим над всичко това – призова папата – нека се замислим, колко много любов е това! Нека се замислим и за красотата на преобразения лик на Исус, когото ще срещнем на небесата“.

Накрая папата призова „съзерцанието на двете лица на Исус – преобразеното лице и лицето станало грях за нас – да ни насърчи да вървим напред по пътя на живота, по пътя на християнския живот. Нека ни насърчи да поискаме прошка за нашите грехове и да не грешим повече. Нека ни насърчи преди всичко да имаме вяра, защото Той стана грях за нас, защото взе върху си нашите грехове. Той винаги е готов да ни пости. Ние трябва само да поискаме от Него прошка“, завърши папа Франциск.

svt/ rv