2017-03-10 00:00:00

Папа Франциск: Великите пости са благоприятно време за обръщането на сърцето


„Великите пости са благоприятно време за обръщането на сърцето. Нека не го пропускаме“. Това е апелът с който папа Франциск завършва посланието си за Великите пости 2016 на тема „Милосърдие искам, а не жертви (Мт. 9, 13). Милосърдните дела през Юбилея“. В документа, който бе представен тази сутрин във Ватикана, папата припомня пожеланието изразено в Булата за обявяването на Юбилейната година Misericordiae vultus, „Великите пости през тази Юбилейна година – които започват на 10 февруари, Пепеляна сряда – да бъдат живяни по-интензивно като силен момент за да се отбележи и изпита милосърдието Божие“.

В посланието си папата цитира многократно Булата за Юбилейната година. Божието милосърдие – пояснява той – е „вест за света: но тази вест, християнинът е призован да изпита лично“. Затова – възвестява папата – „през Великите пости ще изпратя Мисионери на Милосърдието, които да бъдат за всички конкретен знак за близостта и прошката на Бог, който винаги се показва като богат на милосърдие, готов при всяко обстоятелство да излее над своя народ своята нежност и състрадание, преди всичко в най-драматичните моменти“. Папа припомня, че в „Сина, станал човек, Бог излива своето безгранично милосърдие, превръщайки „Въплътеното Милосърдие“ в туптящото сърце на „апостолското известие“. Милосърдието „изразява поведението на Бог към грешника, предоставяйки му допълнителна възможност да се покае, да се обърне и повярва, възстановявайки по този начин връзката с Него“.

Божието милосърдие преобразява човешкото сърце и го кара да изпита една предана любов, правейки го на свой ред способно на милосърдие“, пише още папата. „Винаги е едно ново чудо – се чете в папското послание - , че божественото милосърдие може да озарява живота на всеки един от нас, мотивирайки ни да обичаме ближния и вдъхновявайки онова, което Църковната традиция нарича телесни и духовни милосърдни дела“. Те – отбелязва Светия отец – „ни припомнят, че нашата вяра се превежда в конкретни и всекидневни жестове, насочени да помагат на нашия ближен в тялото и духа – като го храним, обличаме, утешаваме и възпитаваме - и по които ще бъдем съдени“. Затова – пояснява папа Бергольо, цитирайки Булата за Светата година – „призовах християнският народ да размишлява по време на Юбилея над телесните и духовни милосърдни дела. Това ще бъде начин да се разбуди нашата съвест, която често е спяща пред драмата на бедността, но и за да се навлезе все повече в сърцевината на Евангелието, където бедните са привилегированите получатели на божественото милосърдие“. В бедния – припомня папа Франциск – „тялото на Христос отново става видимо, като измъчено, наранено, бичувано, недохранено и в бягство тяло, за да бъда разпознато от нас, докоснато и подпомогнато с грижа. Нечувана и скандална тайна, преди всичко когато бедният е брат или сестра в Христос, които страдат заради вярата си“.

Но за папа Франциск най-нещастният бедняк се явява онзи, който не се признава като такъв. Вярва, че е богат, но в действителност е най-беден сред бедните. „Той е такъв, защото е роб на греха, който го тласка да използва богатството и властта, не за да служи на Бог и другите, а за да задуши в себе си дълбокото съзнание, че и той не е нищо друго освен един беден просяк. Колкото по-големи са богатството и властта, които притежава, толкова по-голямо става неговото лъжлива  слепота, което му пречи да види „бедния Лазар, просещ пред вратата на неговия дом“, олицетворение на Христос, който чрез бедните проси нашето обръщане“. Лазар – казва папата – „е възможността за обръщане, която Бог ни предоставя и, която вероятно не забелязваме. Тази слепота ни води към високомерната мания за величие, в която отеква зловещо онова „ще бъдете като Бог“, което в основата на всеки грях“. Тази мания – предупреждава папата – „може да придобие също социални и политически форми, както показват тоталитарните режими от XX век, и както показват днес идеологиите на единствената мисъл (pensée unique) и технонауката, което претендират да направят Бог незначим и да сведат човек до предмет за експлоатация. Доказателство за това – посочва папата – „структурите на греха свързани с един фалшив модел на развитие, базиран на идолопоклонничеството към парите, което поражда безразличие към съдбата на бедните у хората и по-богатите общества, които затварят своите врати, отказвайки дори да ги видят“.

Ето защо, завършва посланието си папа Франциск, „Великите пости през тази Юбилейна година са благоприятно време за да излезем от нашето екзистенциално отчуждение, благодарение на вслушването в Словото Божие и милосърдните дела“. „Ако чрез телесните милосърдни дела докосваме Христовата плът в братята и сестрите, които се нуждаят да бъдат облечени, награнени, подслонени и посетени, то чрез духовните милосърдни дела, като съвета, прошката и молитвата – докосваме директно нашата същност на грешници. Ето защо, духовните и телесни милосърдни дела не трябва никога да се разделят“. Светият отец отбелязва, че „имено когато докосвайки в бедния плътта на разпнатия Христос, грешникът може да получи онзи дар, който да му помогне да осъзнае, че самия той е също един беден просяк“. По този път също „горделивите, властимащите и богатите имат възможността да осъзнаят, че са обичани незаслужено от Разпнатия, който умря и възкръсна и за тях“. За папа Франциск „само в тази любов може да се намери отговора на онази жажда за безкрайно щастие и любов, които човек се заблуждава, че може да задоволи чрез идолите на познанието, властта и притежание“.

svt/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.