Папа Франциск пред Ди Цайт: не съм изключителен човек

„Не се чувствам изключителен човек“, „грешник съм и мога да сгреша, но съм нормален човек, който прави това което може“. Това споделя папа Франциск в обширно интервю за германския седмичник Ди Цайт, публикувано на 8 март 2017. Папа Бергольо отговаря на многобройни въпроси свързани с неговата личност, вярата, атаките срещу него и политическата ситуация в Европа.

Идеализацията е форма на агресия

На въпроса дали се чувства от хората за пример, папа Франциск отговаря.“Не се чувствам изключителен човек. Не казвам, че съм нещастник, а нормален човек, който прави това което може. Грешник съм и мога да сгреша, имам своите ограничения. Но не трябва да се забравя, че идеализацията на един човек е изтънчена форма на агресия. Когато ме идеализират се чувствам нападнат“.

Липсата на религиозни звания

Относно кризата на религиозни звания, папа отбелязва че това е „голям и сериозен проблем, който Църквата трябва да разреши. Първо трябва да се започне от молитвата. Господ ни казва да се молим. Липсва ни молитвата. След това работата с младежите, забравени от модерното общество, защото в много страни те са безработни“. Липсата на религиозни звания е свързана с още един проблем, посочва папа Франциск – ниската раждаемост. „Ако няма момчета, няма да има и свещеници. Този проблем трябва да се посрещне на предстоящия Синод за младежите, но не трябва да се изпада в прозелитизъм: важна е селекцията, защото ако няма истинско звание после народа страда“. В този контекст папа Франциск посочва, че трябва да се обсъжда и избора на безбрачие, особено там където има нужда от свещеници, но това не може да бъде решение“. Папа Бергольо говори за възможността „на женените мъже с дълбока вяра да бъдат поверени някои свещенически функции, например в изолираните общности, но трябва да се уточнят конкретните им задачи“.

Атаките срещу Франциск

На въпроса дали атаките срещу него му причиняват зло, Франциск отговаря: „Не. От момента на избирането ми за папа не съм изгубил спокойствие. Разбирам, че на някой не му харесва моя начин на действие, но го разбирам, има различни начини на мислене, това е законно и човешко, дори обогатява“. Относно разлепените афиши в Рим и около Ватикана с обвинението, че не е милосърден, Франциск казва: „Римският диалект на който бяха написани ми харесва! Написани са от интелигентен човек, а не от улицата“. Франциск обяснява защо със смях е посрещнал афишите: „Едно от нещата за които моля всеки ден Св.Томас Мор е чувството за хумор. И Господ не ми отнема спокойствието и ми дава достатъчно чувство за хумор“. Относно случая с Малтийския орден, папа Франциск обяснява: „За мен кардинал Бърк не е опозиционер. Орденът имаше проблеми, които може би не е могъл да разреши, защото не е единственото действащо лице. Затова назначих делегат, който да оправи нещата, човек с харизма, която липсва на кардинал Бърк. Но той остава патрон на Малтийския орден“.

Кризата помага за израстването във вярата

Папа Франциск споделя, че не му липсват „тъмни“ и „празни“ моменти във вярата, които не разбира. „Има мрачни моменти в които казвам: „Господи, не разбирам. Но също и лоши ситуации поради моя вина, следствие на моя грях: грешен съм и се ядосвам на Бог. Но Господ обича грешниците“.  „Кризата е част от живота във вярата; вяра, която не преминава кризисна фаза остава инфантилна. Дори Петър е преминал такъв кризисен момент, когато се отрича от Исус, но са го избрали папа!“. На въпроса как се завръща към вярата, Франциск казва: „Вярата е дар, който получаваш. Моля се и Бог отговаря, рано или късно. Но понякога трябва да чакаш, изпадайки в криза“.

Безпокойство за популизма в Европа

Папата изразява безпокойство за нарастващия популизъм в Европа: „През 1933, след падането на Ваймарската република, Германия е отчаяна, икономическа криза... и един младеж на име Адолф казва „аз мога, аз мога“. И успява да убеди народа, че може. Зад популизма винаги се крие месианизма - обяснява Франциск. Но  също и оправданието да се защитава идентичността на един народ“. „Големите политици след Втората световна война обаче, мечтаят за европейско единство. Това не е популизъм, а братство в цяла Европа, от Атлантика до Урал. Това са големите лидери, защото мислят за напредъка на страната без да бъдат в центъра, без да бъдат месии. Популизмът е лошо нещо и накрая свършва зле, както показва миналия век“.

Предстоящите апостолически пътувания

Накрая папата говори за следващите си апостолически пътувания: ще посети Индия, Бангладеш, Колумбия и Фатима, проучва се посещение в Египет. Желае да посети Южен Судан, но не вярва че може да се осъществи, както и в Конго, поради присъствието на Кабила. Не може да отиде и в Русия, защото трябва да посети Украйна.

dg/ rv