Папата и Римската курия призвани към нова евангелизация

Новата евангелизация, единството на християните около Трапезата на Исус и всемогъществото на Бог пред свободата на човека бяха темите върху които се спря през тези дни отец Джулио Микелини, проповедник на духовните упражнения за папата и Римската курия, които се провеждат в духовния център на Арича, близо до Рим от 5 март. Духовните упражнения ще продължат до 10 март, като през следващите дни проповедникът ще насочи вниманието на участниците над Юда и кървавата нива; римският процес, съпругата на Пилат Понтийски и Божиите мечти; смъртта на Месията; погребването на Исус и съботния ден; празният гроб и възкресението; заключителна част.

Папата и Римската курия призовани да бъдат евангелизирани отново

В своето първо размишление пред папата и Римската курия, отецът францисканец призова присъстващите да се вслушат в Бог, който говори „чрез смирените“. „Но дали аз съм смирен, за да се вслушам в Петър? Дали  сме достатъчно смирени, за да се вслушваме едни в други, като избягваме предразсъдъците и внимаваме да доловим онова, което Бог иска, въпреки нашата затвореност? Вслушвам ли се в гласа на другите или се вслушвам само в моя глас?“, запита отец Микелини.

 През тези дни на духовни упражнения – каза той – „можем да се смятаме всички в групата на онези, които трябва да бъдат преевангелизирани. Но не защото принадлежим към онези, които не познаваме Исус или сме кръстени, които не живеян изискванията на Кръщението, а защото новата евангелизация е замислена на първо място, за да разпали сърцата на вярващите, които редовно посещават църковната общност. Вие, скъпи братя – подчерта францисканецът – сте в центъра на тази евангелизация“.

Единството около Трапезата на Исус

„Как е възможно ние християните, които трябва да открием единството именно около Евхаристийната трапеза, създаваме с нашите разделения, същите разделящи динамики на общността в Коринт?“, запита отец Микелини в третото си размишление за духовните упражнения на папата и Римската курия.

Като се спря на последната вечеря на Господ с учениците си, францисканецът насочи вниманието на човешкото измерение да общата трапеза, на споделянето на храната с другия.

„Последната вечеря на Исус – отбеляза той – започва с думите: „Седна на трапезата с дванадесетте“. Да си на същата трапеза означава, да изпиташ красотата да си заедно с другите, да получиш онова, което е приготвено от другите с любов. Но храната и самия жест на храненето  открояват също греха на човека, неговия егоизъм и слабост“.

На вечерята Господня – продължи отец Микелини – се откроява и този елемент, който вероятно е замислян от дълго: предателството от страна на Юда. Въпреки това, Исус в нощта в която бе предаден, според най-древната традиция на вечерята (1 Кор. 11) не само не оттегля своя дар, но дарява всичко онова, което му бе останало да дари: своето тяло и кръв“, каза свещеникът.

Свещеникът зададе няколко въпроса към присъстващите, сред които един отнасящ се до „нашето отношение към храната“, припомняйки седмото правило на свети Игнаций Лоьола, и друг въпрос отнасящ се до „прошката на греховете“. „Питам се – завърши отец Микелини – дали наистина осъзнаваме, че Исус, проливайки кръвта си, наистина, със своя живот и не само на думи, каза и дари прошката Божия“.

Всемогъществото на Бог пред човешката свобода

Съществува тясна връзка между молитвата на Исус в Гетсиманската градина и тази на планината Тавор в Галилея. Това подчерта на 7 март отец Джулио Микелини в размишлението си пред папата и членовете на Римската курия, които да 10 март са на духовни упражнения в Арича, близо до Рим.

Пред присъстващите францисканецът поясни, че и в двата случая Исус е изправен пред една трудна екзистенциална ситуация. В първия случай, защото Петър и другите не разбират смисъла на думите на Исус, който им казва, че трябва да умре в Ерусалим; във втория, защото Исус току що е казал на учениците си, че някой ще го предаде. Но и при двете ситуации Исус вика при себе си своите ученици.

Разликата – отбеляза свещеникът – е тази, че на планината Табор се чува гласът на Отца, който утешава Синът, докато в Гетсиманската градина Синът е този, който се обръща към Отца, казвайки „да бъде според волята Ти“.

Но същия начин Исус – изтъкна още проповедникът – призовава своите ученици, поставяйки на практика основната молитва на Израел, да обичат „Бог с цялото си сърце, с всичките си сили дори с цената на живота“.

Оттук и финалните въпроси за размисъл, които отец Микелини предложи на папата и Римската курия:

„Как действаме пред терзанията на ближния? Дали живеем волята Божия като задължение или като „света воля на добро? Приемам ли формата по която тази воля се реализира да бъде зависима, за да бъде възпряно всемогъществото Божие пред свободата на своето творение?“.

svt/ rv