Вселенският патриарх призова православните към покаяние и уравновесен живот

„Великият и Свет пост е най-подходящия момент да обърнем човешката душа, нашата лична душа към Господ“. Това пише в посланието си за Великите пости Вселенския патриарх Вартоломей, който приканва вярващите към покаяние и уравновесен живот.

„Като православни християни – пише Вартоломей – сме призовани да живеем периода на Светия и Велик пост като време на добросъвестна уравновесеност и покаяние, като един момент на вечността на нашата православна идентичност. Призовани сме да живеем и съжителстваме с Христос, да живеем есхатологично и духовно, защото само чрез живота в Христос е възможно на нашата съвест да се покае и да се издигнем до мястото на истинската свобода и безпогрешни преценки за нашия покой и изкупление“.

Посланието на Вселенския патриарх за таз годишните Велики пости е истинска катехистична проповед, чрез която приканва православните „чрез благодатта и филантропията на Бог“ да разпознаят преходните и видими за човека неща и постоянно да преминат към по-важните, възвишени и невидим неща. За пример Вартоломей посочва свети Андрей от Крит, който съзнаващ за тежестта на човешката душа, наранена от греха, изкушенията  и ежедневните грижи, издига своя вик към небесата: „Душо моя, душо моя, стани, защо спиш?“. „Този вик – пише патриархът – отвежда до осъзнаването на суетата и неописуемия страх от края на земния живот“. Пред неочаквания край на живота, който идва като „нощен крадец“, светецът от Крит призовава себе си и всяка наранена и изпълнена със страх от несигурността душа „да се завърне в себе си, за да те спаси Христос  Бог, който присъства навсякъде и всичко изпълва“.

Ето защо – продължава Вселенският патриарх – „учението и гласа на православната патристика ни призовава през този период да осъзнаем кои сме, къде се намираме и накъде отиваме, т.е. накъде сме се запътили; да доловим суетата на нашия мимолетен живот и да се обърнем за онова, което „съзнателно или несъзнателно, с думи или дела и всички наши сетива, сме извършвали до днес не според Евангелието и благодатния Закон на Христос и да се покаем. Само тогава ще открием милосърдието и благодатта и ще ни спаси Онзи, който изпитва сърцата и душите, тайните на хората и мислите, които Господ познава, и не ще ни препише суетните помисли, които водят до ненужни и суетни дела“.

Като припомня накрая, че „покаянието се идентифицира със съвестта на човека, който се обръща (2 Кор. 1, 12 и Рим. 2, 15), а съвестта е  дар Божий“, патриарх Вартоломей отправя молитва към Господ: „да направи достойни всички православни вярващи, в мир и с противоречия в сърцето, да преминат този свет период на благодат и сила, за да могат всички да стигнат до върховния ден на Господнето възкресение и с непрестанна радост да Го възхваляват с короновани глави“.